Институт за точно време

Споделеното четене

Ахмед Тампънар

Институт за точно време

Труд - 2011

„Лесно ли е за петдесет години да се догони цяла една цивилизация и нейната история? Разбира се, че ще има и малко преувеличение в тази работа. Както оприличават еди-кой си наш писател на Балзак, а друг на Зола, така и вас ще ви оприличават на някого. Чудно нещо! Вместо да ми благодарите, вие се ядосвате.”

А въобще възможно ли е това (догонването)?

А изобщо необходимо ли е то? – задавам си въпросите, които Ахмед Тампънар не ги е задал директно в книгата си „Институт за точно време” (Труд. 2011).

Представете си една държавна институция, която се създава сама и е самодостатъчна. Представете си черешката на тортата на бюрокрацията, подкрепена финансово и идеологически от висшите държавни институции. Това е „Институтът за точно време”, който се ръководи от Халит Аярджъ – бизнесмен, човек с връзки, хитрец, приключенец, създател на един социален сатирикон. Това е най-славната подигравка с държавата – подигравка с модерната младотурска държава, пазеща още спомена на своето минало величие.

 „Казвате, че е грозна – значи по днешните разбирания е  симпатична. Казвате, че има лош глас,

значи е трогателен и подходящ за някои настроения.  Казвате, че няма талант, тогава сигурно е оригинална”  Така, чрез въображението на г-н Халит балдъзата на Хайри Ирдал става певица, скептичната леля Зарифе – позната с това, че „не цепи басма на никого” – става негова първа последователка. Така Института за точно време придобива небивал успех, като основната му дейност е да сверява часовниците на населението.

Темата за светската държава на Ататюрк е актуална явно и днес, толкова години след този остър завой на държавата. Останала е султанската носталгия, към оня спокоен и бавен живот, в който часовниците са се движели с различна скорост и са показвали времето с големи отклонения.

Ахмед Танпънар се замисля за миналото и поставя тази кръпка – Института за точно време, върху тясната дреха на новото – светското, западното, модерното, несвойственото.

Тук ще срещнете Дружество на приятелите на часовника, което ще пропагандира института, Спиритическо дружество, лудия Сеид Лютфюллах, който обича своята Аселбан от света на блаженствата и търси своето съкровище на кесар Адроник, огромния конак на Абдюселлям бей, който е Ноевият ковчег на старото. Тук  г-н Хайри ще напише книга за шейх Ахмед Замани – средновековен философ, за който всеки знае, че никога не е съществувал, но той ще стане бащата на турската часовникова философия и ще открие микросекундата. И тази творба ще бъде с небивал научен успех, че ще се радва на посещението на западни делегации и изследователи.

“Институт за точно време” е подигравката на турския преход. По един твърде приятен начин авторът се надсмива на амбициозната цивилизационна колаборация и показва уродливостта на отрочето пръкнало се от брака по сметка между традиционното и натрапеното ново.

Тема много актуална и за нашия преход,  в който криворазбраната цивилизация се замести от криворазбраната демокрация.

Един роман на нежния източен поет Тампънар (не го бъркойте с българското „тъпънар”, ще сбъркате). Едно завидно лице на турската литература. Дори може да не ми вярвате на цитатите, защото „Институтът…” проповядва подобна идея. Но, за да сте сигурни – прочетете тази книга, непременно. „Изследването” ми на преводната турска литерура постигна най-сетне очакван  пик. Едно прекрасно четиво.

„Дори перцето, литнало със вятъра,

не е тъй леко, като мен.”

Препоръчвам ви и професионалната студия за автора … тук