сряда, 15 февруари 2012 г.

Не затваряй

Споделеното четене

Александра  Монтрукио
„Не затваряй”
Превод от италиански: Илинка Дивнева
Унискорп – 2006

Той е отчаян и мисли за самоубийство.
Тя е обидена, но го обича и е сигурна, че той ще го направи.

Едно дълго пътуване и един телефонен разговор, прекъсван само от размисли, пропадания на мрежата, манипулации по зареждане на телефона, съмнения.

петък, 10 февруари 2012 г.

Unplugget


Споделеното четене

Мая Вуковска
„Unplugget
Фондация Развитие – 2005

Това е наистина един „неизискан” роман с „неизгладен” сюжет.




неделя, 5 февруари 2012 г.

Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-4

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”
Дилок – 2003
превод: Людмила Андреева


Продължение от Част-3.



петък, 3 февруари 2012 г.

Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-3

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”
Дилок – 2003
превод: Людмила Андреева


Продължение от Част-2.



събота, 28 януари 2012 г.

Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-2



Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”
Дилок – 2003
превод: Людмила Андреева


Продължение от Част-1.




неделя, 22 януари 2012 г.

Най-голямата духовна тайна на столетието. Част-1

Споделеното четене

Том Хартман, „Най голямата духовна тайна на столетието”
Дилок – 2003
превод: Людмила Андреева

Намислил съм в няколко части да разкрия идеите на Том Хартман. Повярвайте, те са много различни, изключително любопитни, натрапчиво логични, но с публикуването им ни най-малко не гарантирам истинността им . Подбрал съм ги според степента на моето учудване, което е предизвикал текста и съм ги коментирал според моята логика и убеденост.



Фермата

Е.Т.А. Хофман (wikipedia)

Споделеното четене
N.B. Фермата, с ударение на 1-то “а”, представлява неопределено удължаване на тон или пауза по време на изпълнение на музикално произведение, при което се прекратява съпровода.

          Музикалната тема в разказа на Ернст Хофман „Фермата” ме насочва към въпроса: какъв по-скоро е Хофман, писател, композитор, диригент, музикален критик, живописец, график, карикатурист? Може би разказвач на приказки? Или инфантилен фантазьор? Или непоправим присмехулник, който ни се присмива през завесата на вековете. Доста късно критиката намира в литературното му творчество онова, което трябва да се намери, за да забодем името му върху стената, на която са разпънати класиците. До тогава е спряган по-скоро като музикант и то посредствен.