Отдавна не се беше случвало в
съботната вечер по телевизията да се види истински филм. Кино-филм, трябва да
уточня, защото киното все пак е изкуство и дори му номерираха лична муза. Представи
го БНТ-2, май единствената сериозна телевизия, който остана.
За трети път гледам вариянт на Анна
Каренина и за четвърти път (защото прочетох и романа) се удивлявам как една
сълзлива история се превръща в изкуство и то различно, неповтарящо се, в
зависимост от това кой артист го е пипнал.
Филмът е на Бърнард Роуз, САЩ 1997,
със Софи Марсо и Джеймз Фокс.
Правя справка: 9 неми филма и 22
говорящи, черно-бели и цветни, са създадени до сега, от които някои са
мини-сериали, някои ползват само мотиви, а има и филм-балет. От Грета Гарбо до
Кира Найтли (2012 г) се събират тези трийсетина Ани. От специфичната пищност на
индийската продукция до постмодерната версия на Джо Райт (2012), да която писах
ТУК.