Едно предубедено очакване

www.avtora.com

Владислав Карамфилов, така известен като Въргала, през 2011 написа сценарий за един филм с амбициозно-щуравото име „Операция Шменти капели”. Една несмешна комедия, една амбициозна сбирщина от овехтелите трикове и превъпръщения на Въргала. Като съпродуцент Влади Въргала в едно интервю призна, че е рискувал сериозни кредити, за да се появи този филм. Нищо лично към Влади, дано е успял да продаде добре филма си и да не е закъсал финансово. Все пак е било любопитно какъв филм е направил един известен в миналото комедиант. 

Скоро дадоха „Операция Шменти капели” по ТV7, за да ни подготвят за бъдещия сериал „Шменти капели: Легендата”. Предстои някакъв ошав от „комбинация между всички жанрове и стилове. Има комедия, драма, екшън, само мюзикъл няма да вкараме…”- казва самият Карамфилов в интервю за http://www.avtora.com. Разбира се трудно е да говорим за нероден Петко, но сериалът беше обяснен като наследник на филма, в който да се разработят житиетата на основните герои, проследени от царското, тоталитарното, та и наше време, което потвърждава също очакването за този компот. 

Обявената амбиция на Карамфилов възбужда

Мръсно бельо

Art of all & everywhere

Не от всичко трябва да се претендира, че се прави изкуство.

Това заключение е в противовес на рубриката ми „От всичко може да се прави изкуство”, отбелязана неслучайно чуждоезично „Art of all & everywhere”, защото обикновено идва у нас със закъснение.

Причината за тази корекция в умозаключението е изложбата „Мандала” на Пилар Албарасин. Тази сакрална хиндуистка дума, която испанската художничката е използвала за име на експозицията си, се отнася за изложено употребявано бельо.

Сайтът източник http://art-news.com.ua съобщава, че кризата в Испания не е попречила на правителството да спонсорира тази експозиция. Аз смятам, че по-скоро някой находчив служител е съдействал за нея, именно да натвърди върху кризата, която добре олицетворява едно употребявано бельо. Това е по-скоро протестен символизъм, отколкото изкуство. Трябва да има, все пак, някаква граница, гарантирана от естетиката, която да разграничи изкуството и пошлостта. Една палма може да е обект на романтична картина, прекрасна снимка, но и много лесно може да се превърне в кич, попадайки в неправилните ръце, не на точното място и не в точното време. А, според мен, едно мръсно бельо си е просто мръсно бельо.

Свободата води народа

Спомняме си протестите тази година, когато по улиците на София се разиграваха истински спонтанни пърформанси. Един от тях беше превъплащението на Таня Илиева в героинята на картина от Делакруа „Свободата води народа”. “Европа, къде си? Свобода! Революция!”- извика Таня.  Наистина сполучлива постановка. Тогава „Фарнс-прес” отрази събитието с коментара „Българските протестиращи почетоха Франция”. За мен тази констатация е малко неуместна, но се вижда, че французите са доста чувствителни към някои техни емблематични художествени произведения, превърнали се в символи. Все пак Франция е известна с първата революция с идеята за демокрация и някои още я наричат „люлката на демокрацията”.

Неотдавна в Ланс, Франция, в музей, който е филиал на Лувъра, се случва инцидент точно с тази картина, която някои наричат „Свобода на барикадата”. Една посетителка я нашарва с маркер, докато охраната успява да я неутрализира. Полицията не успява да установи точно причината. Надявам се злонамерената зрителка не е сторила това във връзка с нашите протести.

Подобни посегателства върху картини въобще не са малко в историята. Правят ги психически неустойчиви хора или такива, които искат да демонстрират някоя кауза. Емблематично посегателство преди години беше нарязването с бръснарско ножче на една известна картина на Иля Репин „Иван Грозни убива своя син”. Посегателят е направил това с вик: „Стига кръв”!

Разбира се реставраторите възстановяват щетите, виновният плаща, но дори и в този акт да има някаква кауза, едва ли произведенията на изкуството трябва да са обект за унищожение. Затова те са и паметници, да се помни и доброто и лошото, което те изразяват, те са и история, а историята е учителка на настоящето.

Software Art

Течения и направления в изкуството

Приблизителен интервал от време 1990-2000 год

Софт-арт (Software Art)

Това течение се отнася към изкуството, в което ключова роля има програмното обезпеченение.

Като художествено изкуство софт-артът се появява около 90-те години. Тясно е свързан с Интернет, за разпространение и специализирани програми за обработка на снимки, 3D моделиране, дори анимация. Разпространява се и в някои инсталации. Може да представлява и самото програмно приложение.

Наложиха се някои фестивали за такова изкуство:

FILE (Electronic Language International Festival, Сан-Паулу, Бразилия),

Transmediale (Берлин, Германия),

README (Москва, Хелзинки, Орхус, Дортмунд).

Ще се спра по-подробно на Ars Electronica.

 ​​Ars Electronica Collide @ CERN (2011 год.) бе международно състезание за софт-арт. Участниците пребиваваха три месеца в ЦЕРН - най-голямата лаборатория в света за физиката на елементарните частици, където е и прочутият ускорител Големия адронен колайдер. Журито им предостави специални ментори-консултанти, които да ги ориентират в атмосферата на лабораторията.  Целта бе артистите да бъдат вдъхновени от това чудо на наука, за да успеят да творят ново изкуство и да бъдат новатори в културата на 21-ви век.

Формулирани бяха и критериите за оценка на творбите им:

Естетика, оригиналност

Убедителна концепция

Нововъведение

Техника и качество на представянето

Интересът към идеите на науката, породени от CERN

През 2013 год фестивалът се проведе в Линц. Ето още конкретика, за да се разбере, доколкото може от една такава статия, спецификата на това изкуство:

Първа награда в номинацията „Интерактивно изкуство”, за което участваха 672 проекта, и приза „Златната Нике” получи швейцарския дует Мишел и Андре Декостер за проекта Pendulum Choir. Това представлява електромеханичен орган, в който ролята на духов инструмент изпълнява хор от девет живи певци.

Една от допълнителните награди получиха руснаците Димитрий и Елена Каварга. Проектът се нарича: "Долу борците със системата и психическите неадаптанти!"

Може да го видите на този адрес, (не пропускайте  втората позиция на флаш-галерията, която е видео ( http://prix2013.aec.at/prixwinner/9743/. Като го видите, ще разберете, че наименование му отива. Ето какво описание дават авторите при интерпретацията на този проект:

„Зрителят ходи по бягаща пътечка и така привежда в движение множество фигури, построени в „социален механизъм”. Той се чувства като богоподобно същество, от чиито крачки зависи това движение и, едновременно, се чувства като една от фигурките. В неговото съзнание възниква ролево раздвоение – социумът ли поглъща всеки от нас или ние сами формираме увличащия механизъм? На един от конвейрите е закрепена мини видеокамера, благодарение на която ходещият има възможността да прекъсне тягостната си въвлеченост. Докато неговото тяло продължава физическото движение пред монитора, вниманието му се премества вътре в черен куб, където е светът на художника – една друга реалност.”

Не случайно предложих тези примери, защото специалистите класифицират този фестивал като специфичен за софт-арт течението. Общо взето наблюдаваме инсталации, които явно се управляват програмно.

Натюрморт

Моите картини
Натюрморт, Масло

Relational Art

Течения и направления в изкуството

Приблизителен интервал от време 1990-2000 год

Изкуство на взаимоотношението (Relational Art)

Изкуство или естетика на взаимоотношението е понятие, въведено от художествения критик Никола Бурио в неговата книга „Естетика на взаимоотношенията”. За него това е „набор от художествени практики, отправната точка за които е сферата на човешките взаимоотношения”.

Художниците, чието творчество може да бъде отнесено към това направление, „работят” с понятия като „социални връзки”, „Съобщност”, „частни взаимоотношения” или „урбанизъм”. Това са открити художествени практики, които канят зрителя към съучастие. Смисълът на творбата става резултатът от сътрудничеството със зрителя.

„Художникът повече не е демиург…” – казва Бурио.

Дори тук не би трябвало да използваме понятието художници, а обобщаващото „артисти”, защото направлението е не само в рисуването, но и в инсталацията, арта въобще.

Това си едно постмодерно разбиране и направление в изкуството. Твърде близко е до вижданията на Ролан Барт по отношение на автора в литературата (макар че и литературата си е в голям смисъл изкуство). Той твърди, че “авторът е модерен герой”  и е необходимо “самият език да замести този, който дотогава е смятан за негов собственик; за него, както и за нас, езикът е този, който говори, а не авторът”. Разбира се художникът си има свой език. Бард формулира тази идея преди доста години, но и самия постмодерен процес в културата има началата си някъде в края на 18-ти век. Тази карнавалност и митичност, многосмисленост, фасетъчност намира реализацията си и сега. „Смъртта на автора” е идея и в частност за „смъртта” на художника, скулптура, приложника, артиста. Зрителят, читателят, слушателят участват в процеса на творбата, заради своето виждане, интерпретация, дори, чрез своя каприз и неразбиране. Затова те са съучастници в творческия процес и влизат във взаимоотношение с процеса и резултата.

Коментари и анализи с помощта на материали от http://www.art-top.ru, http://ru.wikipedia.org

Лесоруб

"Лесоруб"

Когато разглеждах http://art-news.com.ua попаднах на една картина на Наталия Гончарова. От една страна интересното е, че художничката е прароднина на съпругата на Пушкин, носеща същото име. Картината й „Лесоруб” ще бъде изложена на 16-ти октомври в Третяковската галерия. До сега е била в частни колекции и е оценена на 6-8 милиона долара!, като скоро ще участва в аукциона на Christie’s.

Не съм съвсем сигурен, но стила на Гончарова (поне в тази картина) много ми напомня на Генко Генков. Едри, плътни и линейни мазки, стилизация на формата, някаква своеобразна наситеност и плътнота на картинното пространство. Покойният Генко Генков в момента е един от най-търсените от колекционерите на художествено изкуство и е чест и гордост за всеки притежател. Една голяма и много привлекателна картина можете да видите в Пловдив, на витрината на галерия „Инждов”.

За сравнение публикувам „Лесоруб” и една картина на Генков.

Генко Генков

Наталия Гончарова