понеделник, 30 септември 2013 г.

In Memoriam

Отиде си Рангел Вълчанов.

Отиде – там при другите, които един по един загубваме през изминалите години, за да правят „небесното” кино на златните български поколения кино-майстори.
Осиротя още веднъж кинематографията.
Ще останат „А сега на къде?” и „Лачените обувки на незнайния воин” и множеството му филми и книги.
Ще остане Рангел, филмов режисьор №1 на България за ХХ век както официално беше определен при приема му за действителен член на БАН през 2012 год

Мир на праха му!

Фаталното 13


На 1-ви октомври 2013 год в Регионален етнографски музей – Пловдив се открива Седмото международното биенале „Майстори на карикатурата” Пловдив-2013.

Времето отброява дните, месеците, годините... Ето, макар и някак неусетно, стигнахме и до 2013-та. Годината, която отбелязва това събитие. Събитие, което стана традиция за един музей, за един университет, за един град... Събитие, което се очаква с нетърпение от гражданите на Пловдив, нашите гости, и от мнозината завладени от това изкуство по целия свят.
Темата, по която работиха карикатуристите тази година, бе „Фаталното 13“. Както и предполагахме, тя провокира творците към най-разнообразни интерпретации, съдържащи съзнателни и подсъзнателни асоциации към тринадесетицата... Според повечето 13-ет носи нещастие, но според други това е късметлийско число. Суеверие или обичай, вярно или не? Творбите ни карат както да се замислим пред тях, така и да се насладим на рисунъка и въображението на карикатуристите.
За представителността на Седмото издание на биеналето свидетелства и факта, че в него се включиха 94 автори със 195 карикатури. Те са от 35 националности, от петте континента. След като селектира получените карикатури, журито номинира 18 творби. Пет творци са удостоени със званието „Майстор на карикатурата“, а останалите са отличени с диплом.
Но, защо все пак „фатално-13”?

Най-разпространеното обяснение е, че на датата 13 октомври 1307 година по нареждане на френския крал Филип IV и папа Климент V биват арестувани Жак дьо Моле, Великия Магистър на Ордена на тамплиерите, и хиляди рицари от ордена. Подложени на ужасни изтезания, те направили самопризнания по обвиненията в ерес, содомия и всякакви други престъпления. Стотици били изгорени на клада, други били екзекутирани по-късно. От този ден нататък петък, 13-и е смятан за лош и нещастен ден от последователите на тамплиерите, а от там се разпространява и всред народите на Европа.

Serpentine Sackler Gallery

Културни новини
Докато у нас правим политически пърформанси и инсталации около и в Парламента, във Великобритания откриват галерии, за да съхранят и покажат изкуството там, където му е мястото.

На 28-ми септември в Лондон се открива нов изложбен комплекс «Serpentine Sackler Gallery», над чийто проект е работил британският архитект Заха Хадид и ландшафтният дизайнер Ленокс-Бойд. Това място до 1805 година е било барутен склад и този факт задава, според мен, две интересни интерпретации: че изкуството успява да замести войната и, че в тези „серпентинни” зали се очаква взривоподобното участие на нещо ново.

Ползваната площ е 900 квадратни метра, в които влизат обществена зона, ресторант, допълнителни галерии и временни ежегодни павилиони.

Наименованието си носи в чест на съпрузите Тереза и Мортимър Саклер, направили крупни дарения за галерията.

Встъпителната изложба след откриването на комплекса е под название «Today We Reboot The Planet» на скулптура Адриан Рохас.

По материали на http://art-news.com.ua.


сряда, 25 септември 2013 г.

Джордж Буш - художникът

Бившият президент на САЩ и автор на една война се оказа художник-любител.
Публикувам някои от снимките му, за които трябва да „благодарим” на Guccifer – хакер, успял да проникне във фейсбук-профила му, да научи адреса му и някои други лични неща, както и тези снимки, които вече обиколиха света.

Ползваните изображения са от : http://art-news.com.ua


Вижте още снимки>>>>>

вторник, 24 септември 2013 г.

Киригами

Представете си силно растерно изображение (примерно на РС). Нищо няма да разберете, освен абстрактни правоъгълни петна с различни цветове Всъщност и това е изкуство – изкуството на цвета и композицията сами за себе си. Но започнете ли да намалявате растера и пред вас ще се появи образ, картина, нещо действително и различимо.
Това е единият ефект, който новият японски арт ползва в едно необичайно изкуство – киригами. Другият ефект е специфичната обемност, която се получава от сянката на обекта.
Но да обясним по-подробно.
http://art-news.com.ua съобщава за една експозиция на японската художничка Риса Фукуи, която практикува киригами. На практика в техниката си това е оригами (традиционно японско изкуство за сгъване на хартия), но с разрешение да се ползва ножица. Художничката е подготвила серия работи под наслов „Life-sized” (В реални размери). Тя създава десетки портрети, разположени на светопроницаеми панели. Те трябва да се разглеждат от разстояние, защото само така може да се разпознае изображението. В близост посетителят ще види само преплетени линии (растер).
Портретите са създадени така, че могат да бъдат гледани от различни ъгли. Сенките от линиите, които се образуват по пода се превръщат в истински  пърформанс.
Нормално е, японците са ревностни традиционалисти, но както се вижда и новатори, и в тематиката на посочения проект присъстват традиционни елементи, все пак тази техника се основава на древни японски занаяти.


Личният сайт ан Риса Фукуи: http://risafukui.jp/index_en
Ползваните изображения са от : http://art-news.com.ua



Галерията продължава.....

Art of all & everywhere


понеделник, 23 септември 2013 г.

Арт вибрации

Ако посетите манастира “Св.Наум” край Охрид, ще видите в една килия, непосредствено до олтаря, каменен саркофаг с мощите на светеца. Казват, че ако поставиш ръка или ухо на каменната плоча, ще чуеш сърцето му. Някои го чуват. Това вероятно е собственият пулс, туптящ от напрежение в сакралната обител.

Със сигурност обаче можете да чуете собствения си пулс, ако се разходите по бостънските улици. Там Джордж Зисиадис, интерактивен художник от Сан Франциско, е представил свое изобретение-инсталация (както описва http://art-news.com.ua). То превръща сърдечния ви ритъм в музика. Представлява устройство във формата на сърце с червен цвят и две дръжки, които щом стиснете с ръце чувате музика, съответстваща на ритъма на вашия пулс.


Този проект, определян като обединяващ дизайн, арт и технологии, е наречен «Pulse of the City». Да, подобно на Св.Наум вие не чувате града, чувате себе си. Но не е ли това ритъмът на града, в който сте вие, поел и вашия пулс, не е ли онова ритъмът на Светията, когото почитате и в когото вярвате, поел от вашия пулс?