неделя, 23 февруари 2014 г.
вторник, 11 февруари 2014 г.
Размисли върху закона за културното наследство
Националното богатство е за всички, членове на нацията, но изкуството, неудостоверено като национално богатство, може да бъде и елитарно.
Законът за културното наследство, в смисъла си за колекционерството на произведения на изкуството, притежава нещо много рационално.
Скритите творби с национално значение (това е определимо) могат да се намират в частни ръце, които да са закупени, подарени, крадени, намерени, завещани.
Колекционерът може да е просто събирач-ценител или чист търговец.
Търговията, меценатството с тази "стока" не е същото като при друга стока, защото изкуството е, но е и нещо повече от стока, бих я нарекъл одухотворена стока.
Колекционерът би могъл да бъде много по-добър стопанин и от държавата.
Търговецът може да е по-добър откривател от специализирани служби (примерно да намери някой български класик в чужбина и да го донесе тук).
Обаче, от гледна точка на спекулации, трябва да има регистрационен режим на тази особена част от изкуството и притежателят, собственикът, държателят (както и да го наречат) трябва да няма право да продава тези творби в чужбина, да е длъжен периодично да прави експозиция на обособени за това места - тук и в чужбина (като държавата да съдейства за това), да позволява репродукции, снимки, публикации и всякаква известна му информация за историята на творбата и да се грижи за тях с грижата на добър стопанин..
Тази система ще стимулира и продажбата на "млади" творби, които още не са с национално значение или никога няма да станат.
Целият проблем със закона е какво да се прави със завареното положение, когато в частни колекции се намира платено изкуство без документи за притежание, крадено изкуство и най-общо незаконно изкуство.
четвъртък, 6 февруари 2014 г.
Кастинг за месия
„Бог е Абсолют. Пълният генезис на
Сътворението е трансцедентен. Ако
абсолютният статус на Сътворението бележим с Q , а с Q` бележим абсолютния статус, в който
Q сингулира, то отношението между Q и Q`, наречено константа на Del, е най-малката неделима и безусловна
величина. Тя делира феномена Времепространство, с което обективира убиквичен и
иманентен на Абсолюта Енергис. Екстраполирайки обективното познание за Енергиса
като апосет Абсолют, можем да направим коректни изводи за статус Q на
Сътворението.”
Този „пролегоменен апологетикум” не е
изсмукан от пръстите позьорски текс, илюстриращ нечия болезнена амбиция за
превъзходство, изразявана, чрез словоблудство. Това е твърде логична теза,
звучаща от устата на фантастичен апологет, персонаж от фантастичен роман, който
ни представя Петър Делчев в „Кастинг за Месия” (Сиела, 2012).
Там няма да изморите мозъка си само с
такива главоблъскащи текстове, напротив, ще се сблъскате с много сатира, интелигентен
екшън, прекрасен език. Но най-ценни са идеите за решаване на злободневни проблеми,
една мъдра и амбициозна прогностика, представена чрез едно остро перо.
Някъде в бъдещето ще се проведе
Вселенски събор, който трябва да разреши противоречията вътре в християнството
и противоречията между него и останалия свят, и науката. Решено е това да стане
на изолиран остров някъде в Тихия океан, при специална подготовка. Това е
събитието на века и като такова подобаващо ангажира медии, политика, армия,
мафия и религиозно поклонничество. Организаторът – един бивш иезуит, куратор на
Събора е твърдо решен той да има благоприятен за христианството резултат,
затова е твърдо решен и използва малко особени за един християнин методи.
„Установих, че ако преведем това,
което великите умове са казали преди 700 години към днешна дата то си е съвсем
актуално, но ние не го разбираме, защото ни звучи като бръщолевене на някакви
старци.” – казва в едно интервю
авторът и в тази книга ни го показва.
Едно от малкото лоши неща в този роман
е, че ще трябва да чакаме втората му част.
Едно от малкото хубави неща у нас е,
че има писатели като Петър Делчев.
вторник, 4 февруари 2014 г.
Топ-6
Топ-6 на най-мащабните изложби, които
се очакват през 2014 година, по съобщение на http://art-news.com.ua
МоМА. 1 февруари — 1 юни.
Там ще видите най-доброто от
архитектурното изкуство на Франк Лойд Райд (да беше жив Тодор Колев, припомням
си неговия герой в „Опасен Чар” :))
МоМА (Museum of Modern Art) това е
музеят за съвременно изкуство на Манхатън, Ню-Йорк, един от първите и
най-представителни музеи на съвременното изкуство в света, който е послужил за
еталон на много други подобни институти. Основан е през 1928-ма година. Ето
външния вид на сградата след нейната реконструкция.
МоМА също ще се представи от 8 март до
8 юни с изложба под надслов „Гоген: метаморфози”, на която ще бъдат представени
всички познати портрети на таитянки, но само във вид на гравюри и графики.
Whitney Museum of American Art (Музей
Уитни). 27 юни — 19 октомври
Музеят е основан през 1931-ва, намира
се също в Манхатън и носи името на основателя Гертруд Уитни. Известен е и с
принадлежащия ресторант с име „Без име”, където се предлага пчелен мед от нарочни
кошери, поставени на покрива на музея, която идея е на художника Кики Смит,
който е нарекъл меда Flora Honey и е поставил кошерите в чест на Флора – бивш президент
на музея и внучка на Уитни. Вероятно една сладка, медена любов.
петък, 31 януари 2014 г.
Примирение
Един уморен мъж се прибира у дома. Някъде зад гърба му, и нашия поглед, е останал еднообразният, досаден ден. Очакването му за следващия, пак същ,
ден, с нищо не различен а еднакво уморяем, еднообразен, досаден и, може би
поради това, безсмислен, се материализира като гигантски октопод и стяга
неговата къща-крепост, мястото, където може забегне за часове, да мечтае и да
събере сили за утрешното също.
Нещо такова ни обяснява
немислимият-сюрреалист Джон Брозио в картината си „Умора”; немислим, заради
немислимите неща, които поставя до реалните.
А за гигантските кокошки в този тих,
проинциален град самият той каза:
неделя, 26 януари 2014 г.
Ръченица
Чехът Ян
Вацлав Мърквичка, е считан и уважаван за родоначалник на българската
живопис. Това е така, защото чешкият професор е поканен от правителството на
Източна Румелия за учител и му е дадена възможността да твори, показва и
преподава.
Мърквичка рисува прочутото си платно
„Ръченица” поне в два варианта. Единият е изложен в Националната художествена
галерия, а другият беше в неизвестност през последните 80 години. Появи се
сензационно на търг на аукционна къща „Аполон и
Меркурий” в края на 2008-ма година и беше откупено за 75 000 евро от
бизнесмен. Името му се пази от организаторите в тайна. Мистериозни са и
предишните собственици. Най-напред картина е принадлежала на известен българин,
изпратен от Борис Трети да открие търговско представителство в Швейцария през
1942-1943 г. В последствие остава да живее в тази страна. През 1959-а обаче
наша правителствена делегация гостува там. Ръководителят й се среща с емигранта,
собственик на картината и го скланя да му продаде картини на Мърквичка и други български
майстори срещу златни наполеони. Така вторият
вариант на „Ръченица" през соца е собственост на влиятелна комунистическа фамилия.
събота, 18 януари 2014 г.
Пътища към миналото
Знаете ли как се прави коктейл „Ханаански
балсам”:
Спирт за горене – 100 мл, луксозна
бира- 200 мл, политура пречистена – 100 мл.
По желание може да се прибави препарат
срещу потене на крака или лавандулов спирт.
Такива рецепти ни дава Венедикт
Ерофеев в произведението си „Москва-Петрушки”.
Чрез спомените и разсъжденията на един
регулярен съветски алкохолик Веня Ерофеев ни разкрива същината на една епоха, а
всред конкретиката на едно нестихващо пианство така тънко и умело критикува, че
първо си задаваш въпроса, как този текст е преминал през комунистическата
цензура някъде през 70-те на миналия век.
Между другото, сатаничните рецепти за
коктейли не са измислица, а цитати от практиката. Дори си спомням казармата,
когато по почина на руските солдати опитахме да пием одеколон „Тройны”. Никога
не правете тази грешка! Също изпъква в паметта ми една разказана истинска
случка, когато след съвместни полети съветската ескадрила с Миг-ове излетяла от
летище Граф Игнатиево с по едно крило гориво и едно крило чист спирт (там са им
резервоарите). Но това е бял кахър на фона на тези рецепти.
Малката новела, по-скоро някакво
митично, хиперболично, повествователно есе, се явява и актуално, защото връща с
носталгия в един изгубен свят, където всичко беше ясно, точно и дефинирано.
Знаеше се кой е добрият и кой лошият, основният въпрос на философията беше
формулиран, а следствията - неоспорими и не търпящи опровержение;
екзистенциалният минимум – гарантиран и за всичко това се изискваше просто
малко вярност, изразявана в един безобиден, блудкав водевил, в който всеки
трябваше да изиграе заучената си роля.
„И до едно време всичко вървеше
превъзходно ние по веднъж в месец им изпращахме социалистически обещания, а те
два пъти месечно заплатите.
О, свобода и равенство! О братство и готованство!
О, сладост на безконтролността! О, най божествено време в живота на моя народ –
времето от отваряне до затваряне на магазините.”
Затова ще ни е много дълъг прехода,
стига да знаем накъде прехождаме. За сега виждам друг безумен водевил, само
дето ние сме зрители.
Абонамент за:
Публикации (Atom)









