Един уморен мъж се прибира у дома. Някъде зад гърба му, и нашия поглед, е останал еднообразният, досаден ден. Очакването му за следващия, пак същ,
ден, с нищо не различен а еднакво уморяем, еднообразен, досаден и, може би
поради това, безсмислен, се материализира като гигантски октопод и стяга
неговата къща-крепост, мястото, където може забегне за часове, да мечтае и да
събере сили за утрешното също.
Нещо такова ни обяснява
немислимият-сюрреалист Джон Брозио в картината си „Умора”; немислим, заради
немислимите неща, които поставя до реалните.
"Алчни, надути глупаци управляват
много хора днес и това е един конкретен образ - силна метафора за това, което
се случва. Комична ли е тази картина? Възможно. Но най-вероятно, това е
нечестив сарказъм. "
Ексцентричност и черен хумор намират
критиците в неговите картини. Аз откривам материализацията на нашите страхове,
издайническата хипербола на нашето безпокойство, прикривано неумело зад стилни дрехи
и позитивни маски. И едно самотно примирение
в резултат на безкрайна умора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар