Целият
свят вече знае, че ние в Пловдив ползваме обръщението „майна”. Присмиват ни се
на този жаргон, но ние продължаваме упорито да го ползваме, вероятно да се
идентифицираме и подчертаем своята особеност и значимост.
И
все пак, от къде идва тази „майна”?
Научих
едно ново схващане, което е логично, етимологично, сериозно и звучи правдиво.
Ние,
българите, и сега използваме в езика си
определени изрази, чрез които често изразяваме емоциите си.
„Боже,
Господи!”, „Господи, Исусе Христе!”, „Света Дево!” – възклицаваме понякога, ако
сме по-религиозни.
„Майчице
мила!”, „Леле, майко”, „Мале-е-е-е!” – ползваме и тези обръщения. Обаче,
езиковеди твърдят, че тези, последните, не са обръщения към нашата майка, а
етимологично останали от обръщението към Божията Майка.
Твърде
популярна е била и формата „Майнольо”, кооято е идентична с обръщенията към
Богородица.
„От
кога се е, мила моя Майнольо, зора зазорила…”
Това
обръщение, позоваване на Богородица има раннохристиянски характер, а
пловдивският край е известен (освен с много други неща) и като сериозно
раннохристиянско средище. Така обръщението „Майнольо”, „Майно” остава в говоримия
език, като форма, наравно с „Майко”, „Света Майко” или „Богородице”.
С
годините, поколенията иронизират възрастните хора (както ние се отнасяме към
някои бабини дивитини), като ги имитирали сатирично и това обръщение влиза в
езика като жаргон в леко променена форма: „Майна”. Този жаргон остава и до
днес.
Е,
тук нищо общо нямат изрази от типа на „Майната ти”. Това не са обръщения към
Божията Майка, а към нечия друга…
Освен
това „Майна” руснаците наричат род птици (Acridotheres) от типа на скорците.
А
в докерската работа, по пристанищата, се ползва съобщението „майна” за
спускането на товари.
Твърди
се, че изразът „Тусто, майна” идва от гръцките заселници в Пловдив, при които „Майна”
също е „майка”, а „густо” било „вкусно”. По мое скромно мнение „густозо” идва
от италианския език (с някакви корени в латинския), което означава „хубаво”. А
в този град на кръстопът е идвал кой ли не…