Вила "Роза"

Снимка: http://www.vesti.bg

Винаги има първи път.

И такъв изначален опит трябва да бъде стимулиран с добри и окуражаващи думи Но българското кино не е от вчера, а отдавна си има своите „култови филми", за които знае и светът, които с удоволствие, размисъл и естетическа наслада пре-глеждаме и ние.

Някъде около 90-те години се стигна върхът в българското кино. Като всеки вододел до там достигна възходът, а зад него започна падението. Дали парите не стигаха, дали се промени разбирането за кино, дали дивата комерсиализация не чалгализира десетата муза и създаде от изкуството брутално производство. Дали пък не трябваше да се случи точно така – да удовлетвори низките страсти на потребителите, да отговори на необходимостите и така да напусне полето на изкуството. Дали „големите” в това творческо поле не се преумориха или си отидоха без време, а новото време в киното все още не е родило своите титани (или може би това време не е имало нужда от титани, да перифразираме докрай сентенцията). Дали младите са се оказали недоучени, недоразбрали или копират това, до което имат достъп.

Може би всичко това, взето заедно.

Все пак кино се прави. Ето го и първият български хорър (с допълнението психо-трилър), както го определят специалистите: „Вила Роза” на режисьора Мартин Макариев.

Идеята е взета от действително милиционерско следствие за жестоко и загадъчно убийство, което остава неразкрито, а вероятният извършител просто изчезва безследно. Авторите доразвиват фактологията с митични похвати. Във филма има тайнственост, държи в напрежение, стряскащи кадри, маркирани с подходяща, изненадваща музика, въобще класика в похватите.

Но всичко свършва тук.

Главният персонаж (Калин Врачански) преживява душевна промяна и озверява. Нещото (което така и не се разбира кое е то) го кара да убива близките околни. Но въобще не става ясно защо? Може би защото двама от персонажите са агенти на КГБ? (това се разбира едва от епилога-действително интервю с разследващия милиционер). Пак ченгеджийница. Не става ясно защо убива годеницата си. Най важното – не става ясно кое е доброто и кое злото всред цялата бърканица от фантастични, но безсмислени и нелогични събития. Няма смислен мотив, дори в смисъла на фентъзи-трилъра (което е по-точно казано). Просто Нещо до един изсъхнал дъб кара хората да се държат неадекватно. И за да зацапа съвсем сюжета, това Нещо се появява във вида на вълк, който обяснява, че е и дявола, и бога. С удовлетворение тук бихме го приели за олицетворение на злото, но Обладаният от него става обвинител за непознати му дотогава несправедливости, извършени от околните, което би го свързало с противното на злото и би гонаправило принципен отмъстител на нечия неправда.

Твърде слабата история е придружена от добра работа на оператора (класическа за такъв тип жанр. Добра игра на Калин Врачански ми дава надежда за добро бъдеще на този актьор. Но сценаристът Борислав Захариев сериозно е прибързал.

Учудващо!

„По думите на Елена Петрова, на която е поверена една от главните роли във „Вила Роза”, когато филмът бил показан на американци, те останали във възторг. Киноекспертите заявили, че ако бил дублиран на английски език, щели веднага да го вземат за разпространение в Щатите. „Вила Роза” им харесал, защото макар и български, (курсивът е мой, защото е показателен) той засяга теми, които са разбираеми за зрителите по цял свят.” – пише http://www.blitz.bg.

Пусти американци, щом на тях им харесва, задължително е филмът да е хубав.

Иначе всички персонажи (герои от 80-те) говорят перфектен английски. Нашият КГБ агент също (яка школа!), а американският разузнавач, вербуван от КГБ! (Дейвид Чокачи) си говори на родния език, въпреки, че разбирал български. Така зрителят през по-голямата част бива принуден да чете субтитри в един роден филм.

Благодаря, стигат ми всички английски надписи по магазини и продукти.

Май това най са харесали американците.

Ако искате да хвърлите на халос 6-8 лв за билет, може да го гледате в някой МОЛ.