Изкуството не е само стремеж към прекрасното; то включва всичките ни индивидуални и социални недостатъци, които в качеството си на дълбока вътрешна обосновка, биват преработвани от него. Множество екзистенциални пороци, отсявани през мярката на най‐трудно търпимото, допринасят за създаването на добро изкуство. Трябва да се има предвид обаче, опасността от поява на изкуство, подчинено на чист естетизъм или на бездушна политика, на каквото всички ние сме се нагледали и наслушали до премала. Изкуствената помпозност на стаите в евтини хотели се приема като кич. Произведенията на програмния реализъм също са осъдени да излязат на бял свят като кич.
Усвоил един път правилата на занаята, майсторът на изкуството пригажда съдържанието на своята творба към очакваното от нея. Щом подходът към битието остава непроменен, до шедьоври се стига само в изключителни случаи. След като отмине изненадата от първоначалното усилие за вникване в произведението, на зрителя или слушателя му става ясно, че така е трябвало да бъде, било е ясно поначало, че така ще бъде ‐ всичко е неотвратимо като смъртта, заявила чрез живота неотменимите си права. Чудно ли е тогава, че голямото изкуство се занимава тъй често с придружаващите края на житейския ни път неща?
Айглер
Няма коментари:
Публикуване на коментар