Жерави

ЖУРАВЛИ

Николай Рубцов

мой превод

Между блатните стволове изток блести огнелик.

Миг и слиза октомври върху жерави с тъжни крила.

Ще ме вдигнат от сън със настойчив и призивен вик

над гори и блата, над незнайни далечни села.

И  по цялата Рус отреденият срок отзвучава -

възвестяват това, като в листи на древно предание.

Всичко що е в душата накрая в скръбта се стопява

и във полета горд търсим нужното  днес  упование.

А на птиците махат онези, що дишат в съгласие.

И за пусти нивя и погубени гробни полета -

 като древни легенди  небесните звуци разгласят,

надалече отнасят със себе си всяка несрета.

Пак летят, пак летят… Отворете широко души!

Покажете се -  в миг, всеки свойто небе да узнае.

Ето млъкват - пустей естество и душа се троши -

затова замълчи! – вече никой не ще се покае…

Със специалната благодарност към Олександра Бондаренко за отзивчивостта и  професионалната консултация по превода. 

Артистично дисиденство

Ай Вейвей, японският артист, за който скоро стана дума тук, е известен като китайски дисидент и затова доста тачен в западния свят. Артистът, който се е опълчил срещу резултатите от Културната революция и щуротиите, останали от Мао, Дън, пък и Цян Дзин, изпадна в една противоречива ситуация, неговите методи на протест му изиграха лоша шега, като му показаха несъстоятелността на аршина, с който мери.

За една от своите артистични инсталации, Ай е позволил една автентична ваза от династията Хан на възраст над 2000 години да бъде строшена в земята (Dropping a Han Dynasty Urn, 1995—2004). Друга ваза, пак от същата династия (и също част от националното богатство на Китай) той обрисувал с надпис Кока-Кола. За този „творчески акт” аз лично нямам обяснение, дори смятам за безумен или по-скоро мазнишки.

http://www.maryboonegallery.com/

Но когато скоро, както твърди http://art-news.com.ua/, в Perez Art Museum в Маями, 51-годишният Максимо Каминеро, който се представил за художник, влязъл в залата, където била показана инсталация на Вейвей, взел една от 16-те ярко боядисани древни вази и я разбил в пода в знак на протест срещу чуждестранното изкуство. Този акт не се харесъл на Ай и осъдил пакостника на 5 години и милион долара, защото вазата била негова.

http://www.vesti.bg/

Винаги съм си мислил, че дисидентите са принципни хора и тям е присъща справедливостта, но явно славата и имакът променят мислите и изкривяват ценностите дори на най-откроените радетели.  Вероятно обществото, което ги приема като дисиденти бързичко ги деформира, асимилира и от борбата им за справедливост остава лошите спомени на неуютните преживявания.

Ако, все пак, не сте осъзнали тезата ми, тя е в различното разбиране на артистичния жест, отнесен към едно и също национално богатство, макар и в частна колекция, но все пак частно, оценено като лично притежание и създаващо от обществената отговорност лична  безотговорност.

Рисунки & Пластики

Една много приятна изложба на Дружеството на пловдивските художници се откри на 5-ти март. В галерията "срещу Дома на техниката" (така си я знаем в Пловдив) се видя нещо различно - 
нито класично, 
нито академично, 
въобще не лаично,
но експериментално, 
далеч не брутално,
леко сексуално,
но по принцип радикално.
Привлекателно,
художествено настоятелно,
изпробва ексхибитора,
изпробва и зрителя.
Жертви няма 
има събитие.

И ето:

Толерантност

Добре е да не се забравя, че значението на думата "толерантен" включва в себе  си конотацията за търпимост към чужди убеждения, макар да ги смятаме за лишени от разум.

Отново Анна

Отдавна не се беше случвало в съботната вечер по телевизията да се види истински филм. Кино-филм, трябва да уточня, защото киното все пак е изкуство и дори му номерираха лична муза. Представи го БНТ-2, май единствената сериозна телевизия, който остана.

За трети път гледам вариянт на Анна Каренина и за четвърти път (защото прочетох и романа) се удивлявам как една сълзлива история се превръща в изкуство и то различно, неповтарящо се, в зависимост от това кой артист го е пипнал.

Филмът е на Бърнард Роуз, САЩ 1997, със Софи Марсо и Джеймз Фокс.

Правя справка: 9 неми филма и 22 говорящи, черно-бели и цветни, са създадени до сега, от които някои са мини-сериали, някои ползват само мотиви, а има и филм-балет. От Грета Гарбо до Кира Найтли (2012 г) се събират тези трийсетина Ани. От специфичната пищност на индийската продукция до постмодерната версия на Джо Райт (2012), да която писах ТУК.

Когато гротеската и абсурдът вземаха връх над естетическите ценности

Камбаните звънят без повод, ние също,

Камбани, бийте без причина, ние също.

Ние ще се разваме на дрънкането на веригите,

което ще разклащаме в нас в такт с камбаните

Тристан Цара

дадаист

За него може да прочетете и нещо в Читанка. Също в „Литературен форум” .

А също и в антологията „Френски поети сюрреалисти”, съставена от Стефан Гечев, Захари Стоянов-2011.

Биографични бележки и стихове (но преведени през румънски) – в „Литературен свят”. Все пак Цара е румънски евреин с истинско име Самуел Розенщок.

Нихилизмът и отрицанието на естетичното, абсурдът, са присъщи за следвоенните години, вероятно, защото са вдъхновени от самия абсурд на войната, в която няма никаква естетика, която е отричана и довежда до нихилизъм. Но все пак това „упадъчно” изкуство дава възможност на персоналните интерпретации до голяма степен и в това е чарът му.

Когато губиш, не знаеш какво печелиш, и обратно…

Прецедент

На  изложбата «Display Mediating Landscape»  в Бари местната чистачка свършила добре работата си. Тя изхвърлила две "произведения на съвременното изкуство", създадени от хартия и картон, която тя, докато почиствала, приела за  боклук, оставен от някой недобросъвестен посетител всред останалите експонати.
Двете "творби" били на стойност около 10 000 долара. 
Антонио Василе, член на местната градска управа, все пак отбелязал, че инцидентът е показателен и  художниците трябва да притежават по-голяма отговорност за това как се възприема тяхното изкуство от околните.
Вероятно е трябвало да обявят изложбата за елитарна, за да ориентират и посетителите какво и как гледат. Съществува, обаче, и проблемът някой истински боклук да бъде приет за произведение на изкуството, което би било по-малката беда за застрахователите, но много... много по-голяма беда за зрителите. Това си е истински психологически тест, породен от естетическите преценки на един обикновен човек. Критиците и кураторите трябва сериозно да се замислят.
Все пак жената била оправдана.
Това са рисковете и на масовото изкуство, което създава лесносмилаеми образци, но и проблем на псевдоелитарното, което създава извращения  от типа "новите дрехи на царя".
По материали на http://art-news.com.ua