Майна

Целият свят вече знае, че ние в Пловдив ползваме обръщението „майна”. Присмиват ни се на този жаргон, но ние продължаваме упорито да го ползваме, вероятно да се идентифицираме и подчертаем своята особеност и значимост.

И все пак, от къде идва тази „майна”?

Научих едно ново схващане, което е логично, етимологично, сериозно и звучи правдиво.

Ние, българите, и сега използваме в езика си  определени изрази, чрез които често изразяваме емоциите си.

„Боже, Господи!”, „Господи, Исусе Христе!”, „Света Дево!” – възклицаваме понякога, ако сме по-религиозни.

„Майчице мила!”, „Леле, майко”, „Мале-е-е-е!” – ползваме и тези обръщения. Обаче, езиковеди твърдят, че тези, последните, не са обръщения към нашата майка, а етимологично останали от обръщението към Божията Майка.

Твърде популярна е била и формата „Майнольо”, кооято е идентична с обръщенията към Богородица.

„От кога се е, мила моя Майнольо, зора зазорила…”

Това обръщение, позоваване на Богородица има раннохристиянски характер, а пловдивският край е известен (освен с много други неща) и като сериозно раннохристиянско средище. Така обръщението „Майнольо”, „Майно” остава в говоримия език, като форма, наравно с „Майко”, „Света Майко” или „Богородице”.

С годините, поколенията иронизират възрастните хора (както ние се отнасяме към някои бабини дивитини), като ги имитирали сатирично и това обръщение влиза в езика като жаргон в леко променена форма: „Майна”. Този жаргон остава и до днес.

Е, тук нищо общо нямат изрази от типа на „Майната ти”. Това не са обръщения към Божията Майка, а към нечия друга…

Освен това „Майна” руснаците наричат род птици (Acridotheres) от типа на скорците.

А в докерската работа, по пристанищата, се ползва съобщението „майна” за спускането на товари.

Твърди се, че изразът „Тусто, майна” идва от гръцките заселници в Пловдив, при които „Майна” също е „майка”, а „густо” било „вкусно”. По мое скромно мнение „густозо” идва от италианския език (с някакви корени в латинския), което означава „хубаво”. А в този град на кръстопът е идвал кой ли не…

Пищно убийство в скъп музей

Изкуството не е само стремеж към прекрасното; то включва всичките ни индивидуални и социални недостатъци, които в качеството си на дълбока вътрешна обосновка, биват преработвани от него. Множество екзистенциални пороци, отсявани през мярката на най‐трудно търпимото, допринасят за създаването на добро изкуство. Трябва да се има предвид обаче, опасността от поява на изкуство, подчинено на чист естетизъм или на бездушна политика, на каквото всички ние сме се нагледали и наслушали до премала. Изкуствената помпозност на стаите в евтини хотели се приема като кич. Произведенията на програмния реализъм също са осъдени да излязат на бял свят като кич.

Усвоил един път правилата на занаята, майсторът на изкуството пригажда съдържанието на своята творба към очакваното от нея. Щом подходът към битието остава непроменен, до шедьоври се стига само в изключителни случаи. След като отмине изненадата от първоначалното усилие за вникване в произведението, на зрителя или слушателя му става ясно, че така е трябвало да бъде, било е ясно поначало, че така ще бъде ‐ всичко е неотвратимо като смъртта, заявила чрез живота неотменимите си права. Чудно ли е тогава, че голямото изкуство се занимава тъй често с придружаващите края на житейския ни път неща?

Айглер

Натюрморт

Моите картини

Възпламеняване

Напоследък рядко се случва на екрана да се появи хем касов, хем стойностен филм. Това говори за мярата. Пак ми обясняваха от медиите колко струвал филма и колко спечелил първата седмица – това въобще не ме интересува.  Значи може да се направи филм така, че хем да настръхнеш от напрежението на зрелището, хем да се замислиш, хем да страдаш, пък и да се изпълниш с надеждата на протагонистите. Това очаквах от „Възпламеняване”(втората част на „Игрите на глада”), това и видях. Затова съм удовлетворен и считам, че тази вечер не съм я пропилял напразно.

Филмът е една мъдро дозирана антиутопия, която, благодарение на авторката на идеята и романа Сюзан Колинс, представя находчиво сегашната ни действителност, попресилена (дори не чак толкова много, ако се замислим), втъкана във вълнуващ сюжет на една лична драма, която обобщава социума ни.

От този филм няма да са доволни фалшивите герои на криворазбрания позитивизъм, както и онези надъхани момченца, които твърдяха в мрежата, че филмът „Титаник” е вреден за гледане, защото целенасочено представял властния и богат безскруполен персонаж като отрицателен герой (не било позитивно).

Ясно е, филмът е един социален протест, тънко и някак класически обвързан с личната драма. Във фабулата главната идея получава логично и гъвкаво развитие, достатъчно реално бавно за времевите мащаби на филма, че да не дразни, а да замисля и да се съпреживява.

Филмът има всички достойнства за „голямо произведение”. Типичен е за антиутопичния си жанр. Малко мрачен е, но това е предимство, въздействащ, едновременно с това и развлича, заради техническите ефекти и действеното напрежение. Артистите се справят чудесно. Катнис (Дженифър Лоурънс) е великолепна и привлекателна. Дори Лени Кравиц, в своята епизодична роля,  хармонира с атмосферата.

Тази втора част е направена така, че ако не си гледал първата, трудно ще попаднеш в обстановката, това донякъде е недостатък. Разбира се, тази част и завършва така, да чака третата – „Сойка присмехулка”. Чакам я и аз.

Постмодернизъм

Постмодернизъм (англ. Рostmodernism)

Направление в изкуството и архитектурата на развитите страни през 70-80-те години. Дори някои го виждат (в литературата) много по-рано. Единствено определение постмодернизмът няма.

Има схващане, че:

При целия свой антиелитаризъм постмодернизмът е консервативен, пропагандира реалистичност, т.е. пасивно подчинение на съществуващите социално-икономически и културни порядки в обществото.

Това с което съм съгласен, е:

че практикува открит ретроспектизъм, еклектично обръщение към традиционните художествени форми, съпоставяйки ги с необичайни способи, създава своеобразна театрализирана среда, в която нерядко внася ирония и гротеска.

Да!

И бих допълнил:

Карнавалност, митичност, неконкретност, липса на правила.

Позволявам си да цитирам сравнително http://bg.wikipedia.org

Постмодернизъм е съвкупност от движения в изкуството, които се противопоставят на някои или повечето аспекти на модернизма, или са възникнали след него. Особено съвременни течения в изкуството като интермедия, инсталационно изкуство, концептуално изкуство и мултимедия, и специфично когато включват видео са описвани цялостно като постмодернизъм.

И пак там нещо интересно, като конкретизиране, макар и лишено от пълнота:

Има няколко основни характеристики, които правят изкуството постмодерно и това са бриколаж, използването на думи и текст (текстово послание) като централен елемент на творбата, колаж, симплификация (опростяване на формата), апроприация, перформативно изкуство, преработване на остарели стилове и теми в модерен контекст, както и нарушаване на границите между изящно изкуство (и високата култура) и ниската и популярната култура. (курсивът е мой).

Твърде опростено е постмодернизмът да се представя като „немодернизъм” или „след-модернизъм”, както се определя в статията на WIKIPEDIA.

Постмодернизмът е явление, надхвърлящо изкуството и се заражда в самия модернизъм, като доста време „живее” с него.

Факт е, че в момента живеем в постмодерно общество.

Темата е много дълбока, тежка и многостранна, затова препращам към някои добри статии.

+

Статия: КЪМ ПОНЯТИЕТО ЗА ПОСТМОДЕРНИЗЪМ (Послеслов към “Разчленяването на Орфей")

Автор: Ихаб Хасан

Адрес: http://liternet.bg/publish1/ihassan/hassan.htm

+

Статия: ПОСТМОДЕРНОТО - ОБЯСНЕНО, НО НЕ КАТО ЗА ДЕЦА 1

Автор: Дияна Иванова

Адрес: http://liternet.bg/publish4/divanova/postmodernoto.htm

+

Студия: Постмодерната ситуация

Автор: Жан-Франсоа Лиотар

Адрес: http://www.litclub.bg/library/kritika/lyotard/postmoderne/index.htm

+++

Изображението в тази статия е от http://bg.wikipedia.org:

Художник: Томори Додж, картина: Цъфтеж, 2004.

Едва ли е добра илюстрация на казаното.

Фанизъм (Funism)

Магнусон

Фанизмът е направление в изкуството, намиращо своето начало в абсолютното удоволствие и посвещаването на него. Тези нови образи привличат внимание със своята загадачност, еротичност, но в повечето случаи посочват безразсъдство и както при спрягания за основател – Сал Марино, нееднозначен хумор и необичайна зрителна точка. 

Друга версия поставя за основател Норм Магнусон – ню-йоркски художник и политически деятел, който е творил алегорически картини на животни, съпровождани с коментари на социална тематика.

Някои формулират основните принципи на фанизма:

1. Изкуството трябва да бъде интелектуално привлекателно, без да е интелектуално елитарно

2. На изкуството трябва да се гледа весело

Основные принципы фанизма:

За разлика от много други направления, фанизмът е фокусиран по-скоро философски, отколкото естетически

Това е от Марино:

Това е от Магнусон:

Талев и икономическия прогрес

„Преспанските камбани”.

Кой ли не знае този обемен роман-сага, втория от тетралогията на Талев. Колко критика, литературни анализи са написани. „Авторът иска да ни каже, че…” – учихме в училище, ще учат и нашите деца, но едва ли ще прочетат книгите. Само „Камбаните” са 750 страници, а освен това в изданието на „Захари Стоянов”-2004 в края има и критика, и литературен анализ, и биография на автора – така, както се полага за една „класика в жанра”.

Аз искам да спомена за актуалността на този роман-явление, за което само тази статия няма да ми стигне. Темата ми е за морала в икономиката.

Талев, вероятно за да илюстрира народопсихологията на „позабравените” от нас българи от онова (казват) несъществуващо място Преспа, през онези векове, когато свободата и съединението не достигат до там и което (според мен) става причината за днешните парадоксални монументални комплекси в Скопие, та заради това Талев илюстрира и една своеобразна стопанска история.

Георги Баболев, чийто поминал се баща, успява да натрупа голямо имане, като рискува парите си и внася съвременна промишлена стока от Австрия, продължава търговския хъс на баща си. Заедно с Таки Брашнаров правят комбина, с цел да построят в Преспа парна мелница, нещо нечувано тогава по тези земи. За целта им трябва суровина – жито, което да вземат от турските аги по селата, работени ангария от българите и откраднатото от аргатите. За целта удвояват покупната цена, за да конкурират дребните изкупчии, на което „раята” е съгласна.  

Заедно с оборудването, поръчано от странство, в Преспа донасят и нова, промишлена стока, която уж върши същата работа, ама е по-евтина и страшно хваща окото.

„…вадеха всякакви съдове, но не от бакър, а от гледжосана ламарина…. тенджери, сахани, вагани, та и джезвета за кафе…

- Бакър не хваща, калай не иска. Виж какво е гладко, като сърча. Модро, зелено, шарено, каквото искаш. По-големо, по-малко. Леко здраво и по-евтино! И виж какво е хубаво, чисто.”

Ето и една от първите „горещи” реклами.

Да, машина го прави. Време е индустриализацията да влезе и в Преспа. Но хем очите им големи стават по хубавото на вид, хем душата им се къса:

„-Залъкът ни вземате! От глад ще измрем!”

Това казват тенекеджии, медникари, калайджии, дето тяхното е по-трудоемко, по-грубо, по-скъпо и на по-малко бройки излиза.

Но предприемчивият Баболев им казва:

„- Без хлеб ще останете… За вашия хлеб ли ще седна да мисля аз.”

Ето и същността на безпринципния капиталист. Тогава още са го наричали чорбаджия-иззедник.

Преди години в сюжета, Лазар Глаушев, основен персонаж в романа, е отказал да ползва в занаята си промишлена стока, за „сефте”, вкарана в Преспа, точно поради тази причина – да не оставят без хлеб занаятчиите от чаршията. Но времената минават и конкуренцията навлиза в тези места, като ураган и зад себе си остава фалирали дребни занаятчии, още гладни и едни големи мераци за потреба, защото очите за „имането”, са големи и алчни и всеки иска да го притежава.

Нормална история, диалектика, прогрес, казваме сега, промишлена революция, криза на Кондратиев, би рекъл, примерно, Иван Костов. Да. Но има и още нещо актуално в тази стопанско-историческа случка.

Разочарованите занаятчии вземат едно от лъскавите промишлени ваганчета. Разглеждат го и цъкат.

„Дяволът го прави него” – казва Кочо.

„Гледжосаното ваганче подскочи и се търкулна по утъпкания пръстен под. Сега се спуснаха всички там, да видят що беше останало от него. Дигнаха го няколко ръце. Глечта се бе олющила на няколко места и се виждаше под нея черната ламарина. Зачуха се развеселени гласове:

- Ето какво е… Виде му се силата! Колко време ще изтрай на огън такова нещо!”

Преспанци, два века преди нас са разпознали ментето и магазина за „1 лев” на Баболев и Брашнаров.

„Прогрес значи напредък – подзе отново Васил Марков. – Но истинският прогрес, истинският напредък не значи убийство. С тия твои хубави съдове ти, Баболев, подхвърляш на страдание и гладна смърт триста невинни човешки създания, и тях, и семействата им. Това не е прогред! Прогресът трябва да бъде в обща полза, за общо добро!”

И понеже привържаниците на либералния капитализъм ще ми се разсърдят и ще ме уличат в невежество, ще добавя още думи на  Васил Марков:

„- Не ме ли разбирате? Аз искам хубавото да е хубаво за сички човеци. Това е по-важното, което искам да кажа… да оставим най-сетне тия съдове.”

И като капак на актуалността ще допълня:

„-… И после, Баболев… ти защо сичко обясняваш се с тая Европа, като че ли се криеш зад нея… И после твоята Европа не е истинската Европа… Твоята Европа е  търговска Европа. Европа на Бисмарка и Дизраели.”

Е, Талев явно достига до проблема „Морален ли е капитализмът”, този въпрос, на който в своята книга  Андре Конт-Спонвил даде един компромисен отговор: капитализмът не е нито морален, нито неморален, а аморален, което според него означава, че не се включва в тази оценъчна категория. Все пак капитализмът като система от човешки отношения не може да няма ценности, а те всред хората се определят от морала и от нищо друго.

За да затвърдим докрай актуалността на талевата „сага”, ще изразя, че точно тази моралност в нашия нов „прогрес”, вече твърде информационен и най-вече финансов, е най-същественото, което ни липсва, от което е болна системата, хората го отричат, но не винаги могат да го наименоват. Те назовават просто практическите последствия и тях заклеймяват с протестите си.