Единствен и неповторим

В света съществуват два вида творци. Първият работи с обекти: поет, художник – те създават вещи. Другият тип творец е мистик, той създава себе си. Той не работи с обекти, а със субекти, той работи над себе си, над собственото си същество. И той е истинският творец, истинският поет, защото превръща себе си в шедьовър.

Вие носите шедьовъра, скътан вътре във вас, но вие стоите и на пътя му. Просто се отдръпнете настрани и шедьовърът ще се разкрие. Всеки е шедьовър, защото Бог никога не дава някому по-малко. Всеки носи в себе си скрития шедьовър на много животи без да знае кой е той и опитвайки се да стане някой друг.

Оставете идеята да станете някой друг, защото вие вече сте шедьовър. Вие трябва само да се приближите до него, да го познаете, да го осъзнаете. Самият Бог ви е сътворил, вие не трябва да се подобрявате по някакъв начин.

Всичко, което сега правим с разбирането на нашата зрялост, привнася обогатяване в нашия живот и в живота на другите. Дошло е време да изразим себе си, използвайки всичко, което сме научили в своя живот.

Ошо Дзен Таро

Твърде срамно ми се стори, когато преди години се възприех като единствен и неповторим. Литотата в моето възпитание отхвърли убеждението. Но този текст ми напомни, че съм бил прав. Все пак никой на света няма моите пръстови отпечатъци, нали? Никой няма и вашите. Да, ние сме единствени и неповторими и в това няма нищо срамно и неприлично.

В Париж

В Париже , Марина Цветаева

Париж, июнь 1909

Мой превод

Тук къщите са стигнали звездите, а виж -

небето се е свлякло като тежък дим.

В големия и радостен Париж

витае този таен гнет неутешим.

Шуми вечерна улица голяма

светликът гаси сетните лъчи,

навсякъде и всички са по двама,

с трептящи устни, дръзнали очи.

Аз съм сама,  на кестена облегната,

така е сладко да подпреш глава,

в сърцето си Ростан¹ не пренебрегнала

тъй както бе в непрежалимата Москва.

А нощите в Париж за мен са  чужди,

по-скъпо ми е потното бълнуване!

в дома ме чака тягост теменужна

и нечий ласкав образ нарисуван.

Там има нечий взор печално-братски.

Там има нежен профил на стената.

А Сара и Ростан, и мъченик Райхщадтски²

пристигат във съня ми по-нататък!

Голям и радостен Париж е,

трева и синева ми се присънва

и после смях,  мъгли  и грижи,

и болката както преди - бездънна.

--------------

¹. Едмон Ростан – френски поет и драматург

². Херцог Райхщадски – това е Наполеон ІІ, единственият законен син на Наполеон Бонапарт. Трагичната съдба на Наполеон ІІ е вдъхновила Едмонд Ростан да напише драмата „Орлето” (L’Aiglon), чрез което произведение Марина Цветаева става поклонничка на Наполеон баща и син.

От всичко може да се прави изкуство

Отиде си Бояджана

Георги Бояджиев - Бояджана напусна своя град и нашия свят. Той не беше просто синът на колоса Златю Бояджиев, той беше Бояджана, един от групата на пловдивските големи: Слона, Йони Левиев, Димитър Киров и може би с неговата кончина рухна последния мост между настоящето и миналото в изкуството.

Помня го последно преди няколко години в Мармарис. Вечер куцук-куцук сядаше на пейката, все така привидно мрачен, сякаш е обиден и на морето. Сипваше си пръст ракийка и се отнасяше някъде в своя стар свят или пък презираше новия, който му донесе толкова беди. 

Често един млад художник го скицираше отдалече. Престарши се и го попита може ли да му позира. "Бягай от тук" - рече му и потъна в своята велика самота на творец.

Мир на праха ти, Бояджан.

Презрението

Алберто Моравия, „Презрението”, Унискорп-2011

"В тази история искам да разкажа как Емилия откри или помисли, че е открила някои мои недостатъци, започна да ме осъжда и престана да ме обича, докато аз все още продължавах да я обичам и да не правя преценки за нея" – казва героят на Моравия.

Ако очаквате нещо много ангажиращо от първите страници, ще зарежете романа. Ако упорито продължите, ще намерите нещо скучно до края на романа. Скучно, но много истинско. Признайте си, как ще живеете, ако близък вам човек ви презира?

Обикновено големите неща, които ни се случват, за другите са скучни, но те променят живота ни. Е, не си ли заслужават да бъдат споделени? Та става въпрос за цял един живот!

„Защото  в центъра на всичко са парите и в това което правим, и в това, което сме, и в това, което искаме да станем – в работата ни, в мечтите ни, дори в отношенията ни с хората, които обичаме.”

Много близко по изразни средства и структура до „Воайорът”.

Романът е филмиран от Годар с Бриджит Бардо и е драматизиран на сцената на „Сфумато”.

Великият копнеж по рая

Сам Шепард, „Великият копнеж по рая”, разкази, превод Елика Рафи, Бард-2007

Самюел Шепард Роджърс (Шепърт, срещано другаде) е известен по-скоро като драматург, артист и бивш мъж (съжител) на Джесика Ланг. Аз го срещам като разказвач от посочения сборник с разкази. Действително е „по-близо до лаконичните и не особено изящни мъже”, както се казва в едно интервю, и то не само като събеседник, а и като писател на разкази.

В някои от разказите (пр. „Укротителят”) се усеща повече прериен дъх, чуват се копита и са повече като носител на далечни за нас „кънтри” амбиции, страсти и отношения, илюстриращи дивото роднинско съперничество. Други са амбициозен боклук, вероятно обременени с драматургичните амбиции на автора, но в това томче има два разказа, които оправдават наличието на Сам Шепард: „Отломък от берлинската стена” и „Великият копнеж по рая”.

Първият олицетворява американската тъпота! Да, тъпота!!!

Тъп = умствено ограничен, несъобразителен, несхватлив, глупав (Синонимен речник на българския език – МАГ-77 – 2000).

„Тъпият” е бащата, който не убива мравките от кухненския плот, а ги събаря на пода и „ги оставя да се изнижат”. Той не знае за „Берлинската стена”, за която дъщеря му пита, защото има урок, и се оказва, че е била там, а баща й просто не помни такива подробности. Оптимистичното е все пак, че дъщерята е взела (като сувенир) отломък от бетонната стена. „Да не го загубиш” – казва сестра й. „Как ще го загубя, нали има етикет” – казва тя, докато бащата  гледа към „моравата и кленовото дърво”. Благодаря на Сам шепард (нека сам си напише името) за това откровение, а ако има друг негов подтекст за разказа – да ми се обади.

Вторият разказ (ползван е за заглавие на томчето и с право) показва двама старци в края на дните им, които ги крепи единствено разбирателството помежду им, дошло от дългогодишно приятелство. А когато единият изневерява на съвместната толерантност, другият го напуска обиден. Тук става въпрос за жена, но и за доверие между приятели. Старостта и навикът демонстрират дълбоката несправедливост в един наглед безобиден случай. Когато всичко друго отминава съществено остава това, което е утвърдено като ценност в годините. А оказва се, че то е добро. Оказва се, че и разказът е добър и томчето си заслужава дори само заради него. Специалисти поясняват, че „Великият копнеж по рая” е най-доброто написано от Сам Шепард.

Четете в Читанката

Ето какво беше добавено в он-лайн библиотеката „Моята библиотека“ през юли 2013 г.:

Това е списък, който получавам като абонамент. Всеки може да се абонира.

Публикувам го тук за ваше удобство и като уважение и признание към тези, които са се потрудили, за да имаме достъп до една световна библиотека.