Българската библия

Скоро в История-БГ в БНТ се „разигра” темата „Българската Библия”, която визираше „Записките по българските въстания” на Захари Стоянов.

Популярни или не корифеи на бългрската литература и история, писатели, обсъждаха тази много българска тема. Позиционираха три литературни (с все пак различен жанр) произведения в българската литературна съкровищница, които определиха за емблематични, по отношение на възрожденската ни литература и затова въобще в българската култура: „Кървава песен” на Славейков, „Под игото” на Вазов и „Записките…” на Стоянов.

Интересен паралел и професионално задълбочено забелязан.

От ученическата аудитория се зададе въпросът, как можете да предизвикате вниманието на младежта върху „Запискитие…”.

Корифеите позаекнаха, вероятно,въздържайки се да определят тази книга като трудно читаема за вниманието на съвременната „нечетяща” публика. На помощ дойде Теодора Димова, която им предложи да не я отварят, докато не узреят. В стремежа си да защити Захари Стоянов и неговата творба тя направи грешка. Това означаваше: не четете – оставете за по-късно, защото няма да разберете.

Какво няма да разбере един пълнолетен и образован читател (завършил поне задължителното образование, което предполага средната му интелигентност)? Ако през тази възраст не се запознае със „Записките…”, „Под игото” и т.н. какво очаквате от него по-нататък. Страхът от идеализация на културното наследство създава досадата от „запознаването” с него.

Точно „Записките…” няма да сторят това. Напротив - твърде реалистичната фактология представя правдивост. В нея има и най-възвишеното и най-низкото, което Стоянов не се свени да изрази, демонстрира и подчертае. Тази своеобразна „жълтина” в нашата история е далеч от одите и героичните епопеи на Вазов (които, разбира се, имат своето незаменимо място). Но това сигнално оцветяване не е самоцелно, а показателно. Достатъчно е да цитирам по памет две неща от „Записките…”:

Едното е, когато в прав текст водачите на въстанието са призовавали бунтовниците да запалят своите къщи.

Другото е, когато вече арестуван след погрома, в затвора пред Захари Стоянов един циганин изиграва „ритуала” на зелената паничка, в който вместо лъжицата, Стоянов е лапнал „на манго зарзавата”…

Осоено второто би предизвикало интереса на младия нечетящ, но ако това е самоцел – твърде жалко. Но да пожалим нашите деца, защото вината за тяхната некомпетентност е в нашите действия и нашето търпение и безугледен компромис. В нашия свят винаги трябва да се предложи нещо пошло, за да може покрай него да се пробута някакво послание.

Ако изядеш филийката, ще ти зам играчката.

Какво става тогава с посланието? Опошлява се, както цялата ни култура, както цялата ни история, ако ние го абсолютизираме със забавно-клюкарското.

Ако някой от зрителите се беше сетил да зададе въпроса за масонската принадлежност на Захари Стоянов, тогава, гарантирам ви, „Записките…” щяха да станат по-бетселър от Хари Потър.

Именно в тази многозначност, откровеност, многостранност е силата на тази Книга. Именно затова за мен Захари Стоянов е може би най-привлекателният възрожденец. Именно затова тя трябва да бъде изучавана и прочетена от всеки българин.

Така че: Библия ли е „Записки по българските въстания”?

В Библията има и възход и погром, и Кръст и Содом и Гомор. Библията е уникална история. Библията е завет. Библията е предупреждение и начин на живот.

Така че: „Записки по българските въстания” е наистина една от нашите „Библии”.

Изчерпване

На 11-ти юни в галерия Serpentine стартира поредният пърформанс на Марина Абрамович.

Тя е решила да бъде единствения обект на това арт-явление, като по 8 часа на ден ще седи в залата, а хората ще минават да я гледат.

Тя твърди, че смисълът на пърформанса се състои в липсата на каквато и да е подготовка.

Дълбока артистична демонстрация ли е това, подигравка или Марина действително се е изчерпала. Пък и самата тя твърди, че една сутрин се събудила с неприятното и ужасяващо усещане, че повече нищо не може да създаде.

Колкото и не скромно да е, за мене си мисля, че не мога да достигна Марина Абрамович (не само финансово), просто имам ужасяващото усещане, че нещичко мога да създам.

Художникът и неговия модел

 След като се "пенсионира", бившият американски президент Джордж Буш - младши, се отдаде на художествено творчество. Рисуваше домашните си любимци, вилата си, природата около нея (вижте ТУК). Картините продаваше с благотворителна цел.
Сега е нарисувал портрет на Путин.
Защо ли пък портрет на Путин?
Все си мисля, че "хард" - фамилията Буш, която води доста войни сега гледа със съжаление към "слабия" Обама.
Един американски президент да нарисува портрета на руския и то хей-тъй - това е завист.

Жерави

ЖУРАВЛИ

Николай Рубцов

мой превод

Между блатните стволове изток блести огнелик.

Миг и слиза октомври върху жерави с тъжни крила.

Ще ме вдигнат от сън със настойчив и призивен вик

над гори и блата, над незнайни далечни села.

И  по цялата Рус отреденият срок отзвучава -

възвестяват това, като в листи на древно предание.

Всичко що е в душата накрая в скръбта се стопява

и във полета горд търсим нужното  днес  упование.

А на птиците махат онези, що дишат в съгласие.

И за пусти нивя и погубени гробни полета -

 като древни легенди  небесните звуци разгласят,

надалече отнасят със себе си всяка несрета.

Пак летят, пак летят… Отворете широко души!

Покажете се -  в миг, всеки свойто небе да узнае.

Ето млъкват - пустей естество и душа се троши -

затова замълчи! – вече никой не ще се покае…

Със специалната благодарност към Олександра Бондаренко за отзивчивостта и  професионалната консултация по превода. 

Артистично дисиденство

Ай Вейвей, японският артист, за който скоро стана дума тук, е известен като китайски дисидент и затова доста тачен в западния свят. Артистът, който се е опълчил срещу резултатите от Културната революция и щуротиите, останали от Мао, Дън, пък и Цян Дзин, изпадна в една противоречива ситуация, неговите методи на протест му изиграха лоша шега, като му показаха несъстоятелността на аршина, с който мери.

За една от своите артистични инсталации, Ай е позволил една автентична ваза от династията Хан на възраст над 2000 години да бъде строшена в земята (Dropping a Han Dynasty Urn, 1995—2004). Друга ваза, пак от същата династия (и също част от националното богатство на Китай) той обрисувал с надпис Кока-Кола. За този „творчески акт” аз лично нямам обяснение, дори смятам за безумен или по-скоро мазнишки.

http://www.maryboonegallery.com/

Но когато скоро, както твърди http://art-news.com.ua/, в Perez Art Museum в Маями, 51-годишният Максимо Каминеро, който се представил за художник, влязъл в залата, където била показана инсталация на Вейвей, взел една от 16-те ярко боядисани древни вази и я разбил в пода в знак на протест срещу чуждестранното изкуство. Този акт не се харесъл на Ай и осъдил пакостника на 5 години и милион долара, защото вазата била негова.

http://www.vesti.bg/

Винаги съм си мислил, че дисидентите са принципни хора и тям е присъща справедливостта, но явно славата и имакът променят мислите и изкривяват ценностите дори на най-откроените радетели.  Вероятно обществото, което ги приема като дисиденти бързичко ги деформира, асимилира и от борбата им за справедливост остава лошите спомени на неуютните преживявания.

Ако, все пак, не сте осъзнали тезата ми, тя е в различното разбиране на артистичния жест, отнесен към едно и също национално богатство, макар и в частна колекция, но все пак частно, оценено като лично притежание и създаващо от обществената отговорност лична  безотговорност.

Рисунки & Пластики

Една много приятна изложба на Дружеството на пловдивските художници се откри на 5-ти март. В галерията "срещу Дома на техниката" (така си я знаем в Пловдив) се видя нещо различно - 
нито класично, 
нито академично, 
въобще не лаично,
но експериментално, 
далеч не брутално,
леко сексуално,
но по принцип радикално.
Привлекателно,
художествено настоятелно,
изпробва ексхибитора,
изпробва и зрителя.
Жертви няма 
има събитие.

И ето:

Толерантност

Добре е да не се забравя, че значението на думата "толерантен" включва в себе  си конотацията за търпимост към чужди убеждения, макар да ги смятаме за лишени от разум.