вторник, 29 април 2014 г.

Изчерпване

На 11-ти юни в галерия Serpentine стартира поредният пърформанс на Марина Абрамович.
Тя е решила да бъде единствения обект на това арт-явление, като по 8 часа на ден ще седи в залата, а хората ще минават да я гледат.
Тя твърди, че смисълът на пърформанса се състои в липсата на каквато и да е подготовка.
Дълбока артистична демонстрация ли е това, подигравка или Марина действително се е изчерпала. Пък и самата тя твърди, че една сутрин се събудила с неприятното и ужасяващо усещане, че повече нищо не може да създаде.
Колкото и не скромно да е, за мене си мисля, че не мога да достигна Марина Абрамович (не само финансово), просто имам ужасяващото усещане, че нещичко мога да създам.

четвъртък, 10 април 2014 г.

Художникът и неговия модел

 След като се "пенсионира", бившият американски президент Джордж Буш - младши, се отдаде на художествено творчество. Рисуваше домашните си любимци, вилата си, природата около нея (вижте ТУК). Картините продаваше с благотворителна цел.
Сега е нарисувал портрет на Путин.
Защо ли пък портрет на Путин?
Все си мисля, че "хард" - фамилията Буш, която води доста войни сега гледа със съжаление към "слабия" Обама.
Един американски президент да нарисува портрета на руския и то хей-тъй - това е завист.

неделя, 30 март 2014 г.

Жерави

ЖУРАВЛИ
Николай Рубцов
мой превод

Между блатните стволове изток блести огнелик.
Миг и слиза октомври върху жерави с тъжни крила.
Ще ме вдигнат от сън със настойчив и призивен вик
над гори и блата, над незнайни далечни села.

И  по цялата Рус отреденият срок отзвучава -
възвестяват това, като в листи на древно предание.
Всичко що е в душата накрая в скръбта се стопява
и във полета горд търсим нужното  днес  упование.

А на птиците махат онези, що дишат в съгласие.
И за пусти нивя и погубени гробни полета -
 като древни легенди  небесните звуци разгласят,
надалече отнасят със себе си всяка несрета.

Пак летят, пак летят… Отворете широко души!
Покажете се -  в миг, всеки свойто небе да узнае.
Ето млъкват - пустей естество и душа се троши -
затова замълчи! – вече никой не ще се покае…


Със специалната благодарност към Олександра Бондаренко за отзивчивостта и  професионалната консултация по превода. 

вторник, 25 март 2014 г.

Артистично дисиденство

Ай Вейвей, японският артист, за който скоро стана дума тук, е известен като китайски дисидент и затова доста тачен в западния свят. Артистът, който се е опълчил срещу резултатите от Културната революция и щуротиите, останали от Мао, Дън, пък и Цян Дзин, изпадна в една противоречива ситуация, неговите методи на протест му изиграха лоша шега, като му показаха несъстоятелността на аршина, с който мери.
За една от своите артистични инсталации, Ай е позволил една автентична ваза от династията Хан на възраст над 2000 години да бъде строшена в земята (Dropping a Han Dynasty Urn, 1995—2004). Друга ваза, пак от същата династия (и също част от националното богатство на Китай) той обрисувал с надпис Кока-Кола. За този „творчески акт” аз лично нямам обяснение, дори смятам за безумен или по-скоро мазнишки.

http://www.maryboonegallery.com/
Но когато скоро, както твърди http://art-news.com.ua/, в Perez Art Museum в Маями, 51-годишният Максимо Каминеро, който се представил за художник, влязъл в залата, където била показана инсталация на Вейвей, взел една от 16-те ярко боядисани древни вази и я разбил в пода в знак на протест срещу чуждестранното изкуство. Този акт не се харесъл на Ай и осъдил пакостника на 5 години и милион долара, защото вазата била негова.

http://www.vesti.bg/

Винаги съм си мислил, че дисидентите са принципни хора и тям е присъща справедливостта, но явно славата и имакът променят мислите и изкривяват ценностите дори на най-откроените радетели.  Вероятно обществото, което ги приема като дисиденти бързичко ги деформира, асимилира и от борбата им за справедливост остава лошите спомени на неуютните преживявания.

Ако, все пак, не сте осъзнали тезата ми, тя е в различното разбиране на артистичния жест, отнесен към едно и също национално богатство, макар и в частна колекция, но все пак частно, оценено като лично притежание и създаващо от обществената отговорност лична  безотговорност.

четвъртък, 20 март 2014 г.

Рисунки & Пластики

Една много приятна изложба на Дружеството на пловдивските художници се откри на 5-ти март. В галерията "срещу Дома на техниката" (така си я знаем в Пловдив) се видя нещо различно - 
нито класично, 
нито академично, 
въобще не лаично,
но експериментално, 
далеч не брутално,
леко сексуално,
но по принцип радикално.
Привлекателно,
художествено настоятелно,
изпробва ексхибитора,
изпробва и зрителя.
Жертви няма 
има събитие.

И ето:

събота, 15 март 2014 г.

Толерантност

Добре е да не се забравя, че значението на думата "толерантен" включва в себе  си конотацията за търпимост към чужди убеждения, макар да ги смятаме за лишени от разум.

неделя, 2 март 2014 г.

Отново Анна

Отдавна не се беше случвало в съботната вечер по телевизията да се види истински филм. Кино-филм, трябва да уточня, защото киното все пак е изкуство и дори му номерираха лична муза. Представи го БНТ-2, май единствената сериозна телевизия, който остана.
За трети път гледам вариянт на Анна Каренина и за четвърти път (защото прочетох и романа) се удивлявам как една сълзлива история се превръща в изкуство и то различно, неповтарящо се, в зависимост от това кой артист го е пипнал.
Филмът е на Бърнард Роуз, САЩ 1997, със Софи Марсо и Джеймз Фокс.
Правя справка: 9 неми филма и 22 говорящи, черно-бели и цветни, са създадени до сега, от които някои са мини-сериали, някои ползват само мотиви, а има и филм-балет. От Грета Гарбо до Кира Найтли (2012 г) се събират тези трийсетина Ани. От специфичната пищност на индийската продукция до постмодерната версия на Джо Райт (2012), да която писах ТУК.