Свободата води народа

Спомняме си протестите тази година, когато по улиците на София се разиграваха истински спонтанни пърформанси. Един от тях беше превъплащението на Таня Илиева в героинята на картина от Делакруа „Свободата води народа”. “Европа, къде си? Свобода! Революция!”- извика Таня.  Наистина сполучлива постановка. Тогава „Фарнс-прес” отрази събитието с коментара „Българските протестиращи почетоха Франция”. За мен тази констатация е малко неуместна, но се вижда, че французите са доста чувствителни към някои техни емблематични художествени произведения, превърнали се в символи. Все пак Франция е известна с първата революция с идеята за демокрация и някои още я наричат „люлката на демокрацията”.

Неотдавна в Ланс, Франция, в музей, който е филиал на Лувъра, се случва инцидент точно с тази картина, която някои наричат „Свобода на барикадата”. Една посетителка я нашарва с маркер, докато охраната успява да я неутрализира. Полицията не успява да установи точно причината. Надявам се злонамерената зрителка не е сторила това във връзка с нашите протести.

Подобни посегателства върху картини въобще не са малко в историята. Правят ги психически неустойчиви хора или такива, които искат да демонстрират някоя кауза. Емблематично посегателство преди години беше нарязването с бръснарско ножче на една известна картина на Иля Репин „Иван Грозни убива своя син”. Посегателят е направил това с вик: „Стига кръв”!

Разбира се реставраторите възстановяват щетите, виновният плаща, но дори и в този акт да има някаква кауза, едва ли произведенията на изкуството трябва да са обект за унищожение. Затова те са и паметници, да се помни и доброто и лошото, което те изразяват, те са и история, а историята е учителка на настоящето.

Software Art

Течения и направления в изкуството

Приблизителен интервал от време 1990-2000 год

Софт-арт (Software Art)

Това течение се отнася към изкуството, в което ключова роля има програмното обезпеченение.

Като художествено изкуство софт-артът се появява около 90-те години. Тясно е свързан с Интернет, за разпространение и специализирани програми за обработка на снимки, 3D моделиране, дори анимация. Разпространява се и в някои инсталации. Може да представлява и самото програмно приложение.

Наложиха се някои фестивали за такова изкуство:

FILE (Electronic Language International Festival, Сан-Паулу, Бразилия),

Transmediale (Берлин, Германия),

README (Москва, Хелзинки, Орхус, Дортмунд).

Ще се спра по-подробно на Ars Electronica.

 ​​Ars Electronica Collide @ CERN (2011 год.) бе международно състезание за софт-арт. Участниците пребиваваха три месеца в ЦЕРН - най-голямата лаборатория в света за физиката на елементарните частици, където е и прочутият ускорител Големия адронен колайдер. Журито им предостави специални ментори-консултанти, които да ги ориентират в атмосферата на лабораторията.  Целта бе артистите да бъдат вдъхновени от това чудо на наука, за да успеят да творят ново изкуство и да бъдат новатори в културата на 21-ви век.

Формулирани бяха и критериите за оценка на творбите им:

Естетика, оригиналност

Убедителна концепция

Нововъведение

Техника и качество на представянето

Интересът към идеите на науката, породени от CERN

През 2013 год фестивалът се проведе в Линц. Ето още конкретика, за да се разбере, доколкото може от една такава статия, спецификата на това изкуство:

Първа награда в номинацията „Интерактивно изкуство”, за което участваха 672 проекта, и приза „Златната Нике” получи швейцарския дует Мишел и Андре Декостер за проекта Pendulum Choir. Това представлява електромеханичен орган, в който ролята на духов инструмент изпълнява хор от девет живи певци.

Една от допълнителните награди получиха руснаците Димитрий и Елена Каварга. Проектът се нарича: "Долу борците със системата и психическите неадаптанти!"

Може да го видите на този адрес, (не пропускайте  втората позиция на флаш-галерията, която е видео ( http://prix2013.aec.at/prixwinner/9743/. Като го видите, ще разберете, че наименование му отива. Ето какво описание дават авторите при интерпретацията на този проект:

„Зрителят ходи по бягаща пътечка и така привежда в движение множество фигури, построени в „социален механизъм”. Той се чувства като богоподобно същество, от чиито крачки зависи това движение и, едновременно, се чувства като една от фигурките. В неговото съзнание възниква ролево раздвоение – социумът ли поглъща всеки от нас или ние сами формираме увличащия механизъм? На един от конвейрите е закрепена мини видеокамера, благодарение на която ходещият има възможността да прекъсне тягостната си въвлеченост. Докато неговото тяло продължава физическото движение пред монитора, вниманието му се премества вътре в черен куб, където е светът на художника – една друга реалност.”

Не случайно предложих тези примери, защото специалистите класифицират този фестивал като специфичен за софт-арт течението. Общо взето наблюдаваме инсталации, които явно се управляват програмно.

Натюрморт

Моите картини
Натюрморт, Масло

Relational Art

Течения и направления в изкуството

Приблизителен интервал от време 1990-2000 год

Изкуство на взаимоотношението (Relational Art)

Изкуство или естетика на взаимоотношението е понятие, въведено от художествения критик Никола Бурио в неговата книга „Естетика на взаимоотношенията”. За него това е „набор от художествени практики, отправната точка за които е сферата на човешките взаимоотношения”.

Художниците, чието творчество може да бъде отнесено към това направление, „работят” с понятия като „социални връзки”, „Съобщност”, „частни взаимоотношения” или „урбанизъм”. Това са открити художествени практики, които канят зрителя към съучастие. Смисълът на творбата става резултатът от сътрудничеството със зрителя.

„Художникът повече не е демиург…” – казва Бурио.

Дори тук не би трябвало да използваме понятието художници, а обобщаващото „артисти”, защото направлението е не само в рисуването, но и в инсталацията, арта въобще.

Това си едно постмодерно разбиране и направление в изкуството. Твърде близко е до вижданията на Ролан Барт по отношение на автора в литературата (макар че и литературата си е в голям смисъл изкуство). Той твърди, че “авторът е модерен герой”  и е необходимо “самият език да замести този, който дотогава е смятан за негов собственик; за него, както и за нас, езикът е този, който говори, а не авторът”. Разбира се художникът си има свой език. Бард формулира тази идея преди доста години, но и самия постмодерен процес в културата има началата си някъде в края на 18-ти век. Тази карнавалност и митичност, многосмисленост, фасетъчност намира реализацията си и сега. „Смъртта на автора” е идея и в частност за „смъртта” на художника, скулптура, приложника, артиста. Зрителят, читателят, слушателят участват в процеса на творбата, заради своето виждане, интерпретация, дори, чрез своя каприз и неразбиране. Затова те са съучастници в творческия процес и влизат във взаимоотношение с процеса и резултата.

Коментари и анализи с помощта на материали от http://www.art-top.ru, http://ru.wikipedia.org

Лесоруб

"Лесоруб"

Когато разглеждах http://art-news.com.ua попаднах на една картина на Наталия Гончарова. От една страна интересното е, че художничката е прароднина на съпругата на Пушкин, носеща същото име. Картината й „Лесоруб” ще бъде изложена на 16-ти октомври в Третяковската галерия. До сега е била в частни колекции и е оценена на 6-8 милиона долара!, като скоро ще участва в аукциона на Christie’s.

Не съм съвсем сигурен, но стила на Гончарова (поне в тази картина) много ми напомня на Генко Генков. Едри, плътни и линейни мазки, стилизация на формата, някаква своеобразна наситеност и плътнота на картинното пространство. Покойният Генко Генков в момента е един от най-търсените от колекционерите на художествено изкуство и е чест и гордост за всеки притежател. Една голяма и много привлекателна картина можете да видите в Пловдив, на витрината на галерия „Инждов”.

За сравнение публикувам „Лесоруб” и една картина на Генков.

Генко Генков

Наталия Гончарова

In Memoriam

Отиде си Рангел Вълчанов.

Отиде – там при другите, които един по един загубваме през изминалите години, за да правят „небесното” кино на златните български поколения кино-майстори.

Осиротя още веднъж кинематографията.

Ще останат „А сега на къде?” и „Лачените обувки на незнайния воин” и множеството му филми и книги.

Ще остане Рангел, филмов режисьор №1 на България за ХХ век както официално беше определен при приема му за действителен член на БАН през 2012 год

Мир на праха му!

Фаталното 13

На 1-ви октомври 2013 год в Регионален етнографски музей – Пловдив се открива Седмото международното биенале „Майстори на карикатурата” Пловдив-2013.

Времето отброява дните, месеците, годините... Ето, макар и някак неусетно, стигнахме и до 2013-та. Годината, която отбелязва това събитие. Събитие, което стана традиция за един музей, за един университет, за един град... Събитие, което се очаква с нетърпение от гражданите на Пловдив, нашите гости, и от мнозината завладени от това изкуство по целия свят.

Темата, по която работиха карикатуристите тази година, бе „Фаталното 13“. Както и предполагахме, тя провокира творците към най-разнообразни интерпретации, съдържащи съзнателни и подсъзнателни асоциации към тринадесетицата... Според повечето 13-ет носи нещастие, но според други това е късметлийско число. Суеверие или обичай, вярно или не? Творбите ни карат както да се замислим пред тях, така и да се насладим на рисунъка и въображението на карикатуристите.

За представителността на Седмото издание на биеналето свидетелства и факта, че в него се включиха 94 автори със 195 карикатури. Те са от 35 националности, от петте континента. След като селектира получените карикатури, журито номинира 18 творби. Пет творци са удостоени със званието „Майстор на карикатурата“, а останалите са отличени с диплом.

Но, защо все пак „фатално-13”?

Най-разпространеното обяснение е, че на датата 13 октомври 1307 година по нареждане на френския крал Филип IV и папа Климент V биват арестувани Жак дьо Моле, Великия Магистър на Ордена на тамплиерите, и хиляди рицари от ордена. Подложени на ужасни изтезания, те направили самопризнания по обвиненията в ерес, содомия и всякакви други престъпления. Стотици били изгорени на клада, други били екзекутирани по-късно. От този ден нататък петък, 13-и е смятан за лош и нещастен ден от последователите на тамплиерите, а от там се разпространява и всред народите на Европа.