Силуетът от гарата

ВОКЗАЛЬНЫЙ СИЛУЭТ, Марина Цветаева

Севастополь. Пасха, 1909

Из първия сборник със стихове на авторката „Вечерний альбом”

Мой превод

Не се познаваме и не държа,

и не робувам на илюзии звездни.

С лице такова и в най-тъмни бездни

за някои се намира светлина.

На тез, що жегнати са от съдбата,

са им необщителни лицата.

Не ви е разгадана същината

и робска няма да ви е душата!

С това лице не може да сте робът клет!

Тук липсва грешката случайна.

Аз знам, че за мнозина ще е тайна

тоз поглед и този тънък силует.

И на косите тежкия венец

наметнатия шал отваря 

(би ви отивала китара)

и лицето бледно на светец.

Не ви познавам. Вероятно

любезен сте по задължение…

Да, фантазирам, без съмнение!

Дори с утопии се живей - понятно!

Денят е близо, вероятно,

когато ще узная всичко отрицателно…

Но да сгрешиш - така е обаятелно!

Но и да сбъркаш е така приятно!

Държейки шала с лекота,

там дето свирките пищят с тревога,

стояхте вие кат’ загадка строга.

Ще ви запомня аз – така.

Още за Марина Цветаева:

По слънчевата страна на улицата

"On the Sunny Side of the Street" е песен от 1930-та на  Jimmy McHugh и Dorothy Fields, харесана и пята от много изпълнители, включително от Дизи Гилеспи. Имаше я и в моя стара плоча на Луис Амстронг. „По слънчевата страна на улицата” е и прекрасен роман на Дина Рубина (Дамян Яков – 2008, в превод от руски на Татяна Балова).

Грабвай шапката и се изнасяй!

Зарежи си грижите, не чу ли?

Животът може да е тъй прекрасен

по слънчевата страна на улицата.

(преводът е мой)

Само че за Дина Рубина слънчевата страна на улицата е вече безлюдната страна.

Романът й е едно връщане назад с носталгия от висините на успелия човек, реализирал се в странство. Слънчевата страна е уюта на спомена и младостта, но той е вече пуст и безлюден, останал като сън и понятие.

Ташкент след втората световна война – един конгломерат от раси, народности, езици и наречия. Тук са евакуирани и руснаци, и корейци, и, грузинци, гърци, българи.

„Ташкент се обитаваше от 98 нации и народности. Стихиен Интернационал. „Ноев ковчег”… Трудно можеш да изненадаш някой, че си арменец, айсор, евреин, грък, татарин, уйгур или кореец”

АБК готви нова атака над „Моята библиотека“

"Читанката" - най-голямата българска он-лайн библиотека е отново е под обстрел. Този път намесват ФБР. Те не искат на четем, искат да плащаме. Световното богатство на човешкото творчество и интелект за тях е купчина пари и интереси. Като всичко останало в този несправедлив свят. Системата, която ползва "Моята библиотека" за персонално, некомерсиално четене пак пречи някому. Равносилно е да бъде атакувана и Народната библиотека, която има филиали в цялата страна, а също и кварталните читалища, които предлагат книги за домашен прочит.  

Прилагам това писмо с апела на http://forum.chitanka.info/operation-mindcrime-2-t3927.html#p15866, където е публикувано:

Ръководството на Асоциация „Българска книга“ (АБК), с предводител Веселин Тодоров, подготвя нова атака срещу „Моята библиотека“. Този път вика на помощ ФБР, които хич не си поплюват при погазването на човешките права. Заради тях в началото на годината се самоуби едно брилянтно момче — Арон Суорц/Шварц (Aaron Swartz) — само на 26 години.

На 16 юли следното писмо е било пратено до членовете на АБК:

Уважаеми колеги,

АБК непрекъснато полага грижи за опазване на авторските и сродните права на своите членове. В тази връзка на 15.07 имах среща с агент Олсън от ФБР, която до края на годината е позиционирана в София и се занимава с киберпрестъпления. Тя прояви голямо желание да съдейства в нашата битка с пиратските сайтове за книги и конкретно с chitanka.info. Ангажимента е да се направят необходимите стъпки чрез ФБР за отнемане на домейна на Читанка, евентуално ограничаване на достъпа до базата данни и ограничаване на индексирането в търсачките. За целта е много важно да предоставим информация за нарушени права за книги, които ние притежаваме, а са налични в сайта Читанка. Критерият е да имате действащ договор за издаване. Особено ценни са книги на американски автори, което ще бъде мотива за ФБР да работи по случая. Всякакви други нарушения също ще бъдат разгледани.

Много ви моля до края на седмицата да пратите в АБК справки за нарушени права, съдържащи заглавие(на български и оригиналния език), автори, номер и дата на договора и докога е в сила.

Поздрави

Веселин Тодоров

Не мисля, не се жалвам, и не споря

„ Не думаю, не жалуюсь, не спорю …”,

Марина Цветаева (мой превод)

Не мисля, не се жалвам, и не споря.

Не спя.

и ни за слънце, ни луна се боря, 

ни кораб, ни море ще изтърпя.

Не чувствам жегата зад тез стени,

нито зеленото в градината отгатвам

и никакви подаръци, помни,

отдавна пожелани не очаквам.

Ни утрото ме радва, ни трамвая,

раздаващ звънко междуметие.

Живея без да виждам ден и зная,

че позабравила съм дата и столетие.

На срязано въже играя сякаш

аз – малкия танцьор

И сянката на нечия сянка свляках, 

аз –лунатик на две луни, от тъмния декор

Анастас Константинов

В Галерия „Анастас” е уютно. Там лятото не се усеща като знойна, потообразуваща субстанция. Там лятото е утеха. Всъщност, там винаги е лято, вероятно, заради спрялото време на Стария град. Всеки знае, че в Стария Пловдив време няма, то губи смисъла си, защото Градът е направен от вечни неща. Една голяма вечност, многоцветна, многолика и топла, е съхранена и в галерията на Анастас Константинов. 

Калдъръмът потропва по вратата на старата къща и продължава през лъкатушния двор във вид на разноцветни мозайки. Там е градинката от приказките – зелена и пъстра, която гледа с ястребово око от тепето към града. В скута на старата къща е галерията. Надолу ли, нагоре ли, влезеш ли веднъж – ще се изгубиш, но ще го направиш доброволно. Ще потънеш в света на чистия дух, чийто език Анастас умее да превежда на нашия, чрез своята живопис и скулптура, за да успеем да го възприемем и да го разберем. Там, всъщност, посоки няма – има чиста емоция, чувство, овеществено, чрез колорита на боите. Там от масивната дървена врата ни посрещат форми и цветове, така изкусно допълващи се, винаги готови да създадат в мислите и усещанията ни това, което искаме да видим, да си представим, да си спомним, стига то да е добро. Картините на Анастас са пътища към онзи Едем на чистата наслада, който всеки за себе си мечтае. Те нямат нужда да се разбират, те се чувстват, те създават наслаждение – онова, за което в естетиката ни казваха класиците. 

Картините на Анастас са живи. Те шават, крият се, показват се, бавно издават тайните си. Всред привидния хаос на платната, хипнотизираният от цветния баланс наблюдател постепенно разпознава силуети на хора, лица и разбира, че формата и съдържанието стават едно, когато има кой да ги обедини. 

Там са Шаманите на Анастас, загадъчни, тайнствени, постмодерно бутафорни, танцуват своя танц-език и ни наблюдават с всевиждащи очи. Обвиняват ни, предупреждават ни, не - карат ни ние да сторим това, за да намерим себе си. 

Тире

Животът е тирето между годината на раждане и годината на смъртта.

Късото (средно) тире се използва за обозначаване на числов диапазон (пр. 1941–1945). 

Тире (фр. tiret, от tirer — дърпам) идва в руския език в периода на взаимстването на френската типографска терминология, а от там идва и у нас.

Шрифтовите специалисти правят тирето обикновено с ширината на буквата N (затова на английски то се нарича en dash). 

Кухите модели в литературата

http://www.vesti.bg

Джоан Роулинг вече много ще държи на името си.

Авторката на “Хари Потър” Джоан Роулинг, станала легенда в жанра и била всички издателски рекорди изпадна в затруднение. Тя реши да издаде роман под друго име - криминалето "The Cuckoo's Calling", което беше издадено под псевдонима Робърт Галбрейт, съобщи в. "Сънди таймс". Вероятно това е било експеримент от страна на авторката, която след Хари Потър спокойно може да си позволи това.

Но експериментът се оказва неуспешен.

Месеци, откакто била издадена книгата, били продадени около 1500 броя, немислимо нисък интерес за автор, който е свикнал да борави с милиони – продадени книги и долари („Хари Потър” е издаден в тираж 450 милиона!).

След като тя разкрива авторството си, рейтингът рязко скача, а с това и продажбите.  За една седмица продажбите отчели около половин милион.

Предполагам, че от тук нататък Джоан Роулинг много ще държи на името си. Оказва се, че инерцията на натрапената реклама, създаваща мода и в литературата, заради своята дива комерсиалност, създава изкуствени и кухи модели в културата. Те  раждат масовата култура, обезличават и се превръщат в чалгата на литературата и изкуството. може би тук е мястото да си припомним „451 градуса по Фаренхайт” на Бредбъри и да се сетим какво там се смяташе за добро в изкуството и защо се изгаряха книгите. Наред и с Оруел, доста писатели успяха да пророкуват антиутопичния кич на тяхното бъдеще, което е нашето настояще.