Art Basel 2013

Изложби
От 13-ти до 16-ти юни 2013 в изложбения комплекс Basel Fairground (Базел, Швейцария) се проведе Международната художествена изложба на съвременни произведения „Art Basel 2013”. В списъка на участниците са над 300 артисти от над 20 страни.

Това е вероятно „най-скъпата” изложба. В цялост стойността на творбите в залите на изложбения комплекс беше на 2-милиарда! долара. Така например Ню-Йоркската галеристка Хели Намад е представила за продажба две платна, всяко по 2,5-милиона, а кинетическата склуптура на Александър Колдер е на стойност 12-милиона.

Има си крушка опашка. Достатъчно е да споменем, че всред купувачите са големите колекционери Роман Абрамович, Леонардо Ди Каприо, Стефани Сеймор, Владислав Доронин. Специалистите още от начало предполагаха, че се очакват сензационни покупки на Пикасо, Миро, Шагал, Кондо, които също бяха представени на изложбата  (интересно, все пак, като е обявена за съвременни произведения, но може би се има предвид осъвременяване на стойността им).

За насоките и възгледите

От извора

Казват, че класиците са писатели, които всеки хвали, но никой не чете.Вероятно, защото са неактуални? Така ли?

Да си припомним, какво е писал Лев Толстой за Иван Аркадич Облонски, брата на Анна Каренина от едноименния роман. Той е прелюбодействал, съпругата му е разбрала за това прегрешение и сега му е криво. Тъкмо се е събудил и тази мисъл го е обзела. А сутрешният вестник му помага да се оприличи политически и да уточни социалните си ценности.

Този цитат удисва на нашето общество в неговите предизборни или социално-политически страсти.

Наслаждавайте се:

Охлюв по склона

Споделеното четене

„- Седи си човек на ръба и до него има сандали. Неизбежно възниква въпрос: чии са тези сандали и къде е техният собственик?”

Това съмнение Братя Стругацки са поставили като реплика на персонажа Домарошчинер в романа им „Охлюв по склона” (някъде в превод „Охлюв по стръмното”). Майсторите разказвачи използват многословния диалог - сказ за да представят художествено дълбоките си идеи.

Стремежът за познание се превръща в страст на човека да доминира, да покорява и подчинява естеството. Когато се установи, че това е невъзможно остава безличната самодостатъчност на подчиняващата организацията, чието безсмислено действие се превръща в парадокс. Остава „Управлението” със своята самодостатъчна бюрокрация и нейните изоставени инструменти, лишени от своя собственик или ползвател, ненужни, безсилни и гротескни.

Съвестта на писателя

Снимка: БГНЕС

Литература и политика

Орхан Памук за протестните демонстрации в Турция

През 2006 година Орхан Памук получи Нобелова награда за литература за романа си „Името ми е Червен” [последно издание Еднорог – 2013]. Със своеобразния си стил „невинният и сантиментален писател” пленява милиони читатели на 60 езика в света. Но Памук не е само романтичен „уредник” в своя музей на невинността [„Музей на невинността”, Еднорог-2009] или поетичен философ, който гради своето световиждане със снежинките на падналия сняг [„Сняг”, Еднорог-2006]. Той е и модерен човек, дисидент, с активна гражданска позиция.

Валс на раздяла

Споделеното четене

Милан Кундера

„Валс на раздяла”

Колибри-2005

Превод от чешки: Мариана Лозкова

Написана 1972 год.

215 страници, 

Цена 8 лв.

Похвално слово за българското слово

От извора

Дълго се изкушавах и накрая се реших, да публикувам пълната статия на Петър Увалиев, "Похвално слово за българското слово" - една прекрасна демонстрация на българския език, която показва как от качествен продукт може да се създаде прекрасно ястие, стига да се намери един виртуозен кулинар.
Имаме си и трите необходими предпоставки, да нахраним душата си сладко.

Кратя и Новина

Думи

Баташкият говор се определя като рупски и близък до хвойненския (с което аз не съм съвсем съгласен, защото на практика в него фигурира тройната членна форма /реката, рекана, рякасъ/).

Но тук амбицията ми е да отбележа две прекрасни родопски (най-общо) думи, които съм чувал от многобройни контакти с батачани – КРАТЯ и НОВИНА.

Свързани са с правилото кога се берат дърва.

Дърва се берат по кратя.

Тук „кратя” се свързва с етимологията: крати се — свърши се; кратос — свършек (от крат – край –стбл. – съкратен=скъсен, [1]) и се свързва с кратенето на Луната, намаляваща луна; във фазите, които от пълнолуние наближават новолуние.